ПИСМО ОТ ОСТРОВА

web

Никъде никой.
Морето танцува около острова
и разтваря самотата му
(лека, плитка пяна в процепите).
Ако мине по някое магаре през деня,
добре е!

Ако мине по някой тежък на него,
яздейки,
пак е добре!

И ако не мине магаре!
И ако не мине нищо!

Все едно кой идва при мен.
Вятърът. Луната. Каменар.
Провидур.

Човек или риба,
отблясък или дъх,
цвят или рогач,
суха или груба дума,
все едно!

Вълна или смях в лозето.
Мрак или змия в бурята,
щурец в гората, сам пръст или лоза.
Тих, по-тих или още по-тих глас,
все едно!
Самота!

© Дражен Катунарич
© Димана Митева, превод от хърватски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.12.2012, № 12 (157)