ОСТАВАМ ВСЕ ПО-ДЪЛГО В МОРЕТО

web

Оставам все по-дълго в морето от невинност.
Топло е чак до залеза, когато западът
се зачерви, а лястовиците полудеят от щастие: изпълват
небесата. Оставам все по-дълго в морето, наслаждавам се
на всяка вълна, сладка като нарязани тиквички в
зехтин, поръсени с магданоз, чесън и
босилек. Оставам все по-дълго в морето, да се радвам
на пенливото загребване и на попътната следа,
ще намеря ли спомен със собствените си очи за
пясъчната шир, в дънните стръкове: във всяка сянка
има нещичко от наслагването на съня. Оставам все по-дълго
в морето, гледам лилави гмуркачки
в пукнатините, чайките с коси чела, с риба през
клюна, нарисуваните двери на лесковата ръждива
повърхност. Оставам все по-дълго в морето, залез
примамлив, в ушите ми цвърчи ехо на дните щастливи
и виковете: слушам своя човек! Оставам все
по-дълго, до мрака, в морето.

© Дражен Катунарич
© Димана Митева, превод от хърватски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.12.2012, № 12 (157)