ПСАЛМ НА НЕБРОЕНОТО

web

На острова видях триста кози
и тридесет козли
чудесни овце,
четири хиляди прегърбени
и стотици жизнени овни.
Осемдесет магарици и десет тъжни магарета,
седемстотин тридесет и пет коня,
два в тръс, техните мулета
двеста четирсет и шест.
Стада и стада неизброими.
И нито един пастир.
С магарето се озовах лице в лице,
изправени в мрака на стадото.
След видението, пропях:

гледам острова ти, непознати Боже,
и на колене падам
пред творението на зрението,
гледам земята ти червена,
дело на ранените ти стъпала,
гледам стъблата ти стройни,
дело на шепите и ноктите ти.
От нищо не бива да се срамуваш.
От гробището, свлачището, скелетите,
шишарките безцелни.
Нито от смокинята безплодна в камънака.
И от скитниците, станали крале.
И от костите, които, пръснати по земята, треперят
изпод земята и пеят хвала на Господа.
И от магаретата, които се гледат очи в очи
насаме с хората, насаме с теб.

© Дражен Катунарич
© Димана Митева, превод от хърватски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.12.2012, № 12 (157)