Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДОБ

web

Доб е малко фосилно животно, което живее във мрака
на гърнето, окачено на връвчица като ведро с вода,
по кожа, форма, която прилича едновременно на крокодил,
гущер и костенурка. Виси неподвижно. Храната и
светлината й вредят, хапва нещо смешно
през ноември и декември, за цялата година.
Показва се на света, когато хората сами я намерят в
гърнето, по чиста случайност повдигнат капака и
се загледат в дъното. За себе си най-много знае тя
самата. На никое същество, камо ли на човека, не му
идва на ум да наруши реда на тясното дъно,
да изгони Доб от нейното гърне.
С годините й изнася любопитковците все
по-рядко да я намират, и щом усети светлината на
грапавата си кожа, Доб настръхва в
сухия кладенец: "Хора, не ме дръжте
повече на връвчица! Няма ме долу!
Останаха още няколко непипнати думи!
"
Но те, любопитните, все пак я вдигат, защото Доб
идва с годините. Играейки с думите,
гъделичка ги мисълта, че ще съзрат нещо
нереално, грапаво, убого и тъжно,
макар да наранят животното. А Доб на светло
е същата Доб на тъмно. Същата.
Само думите са останали
на дъното, свещени.

 

 

© Дражен Катунарич
© Димана Митева, превод от хърватски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.12.2012, № 12 (157)