ЗА НЕМСКОТО ИЗДАНИЕ НА "ТАРПАНИ" ОТ ДИМИТЪР АТАНАСОВ

Дитмар Ендлер

web

Кой не знае истории за животни! Човек спонтанно си спомня за „Крамбамбули“ на Мария фон Ебнер-Ешенбах, за „Кащанка“ на Антон Чехов или за „Дивото зове“ на Джек Лондон, за големи имена в българската литература - за сборника на Йордан Йовков „Ако можеха да говорят“, за „Карачакал“ на Георги Райчев и за разкази за животни и ловци на Емилиян Станев.

Димитър Атанасов е написал роман за коне, и по-точно: за подивели коне и група мъже, които ги преследват. Оригиналното заглавие е „Тарпани“, т.е. диви коне; немското заглавие прибягва до един цитат на Достоевски, използван за мото на книгата. Разказва се за кобилата Сребриста, която е малтретирана от своя собственик и избягва в планината; за жребеца Сивак, който се присъединява към нея, и за други коне, които ги последват и чиито истории ние в ретроспектива научаваме. Раждат се кончета – на свобода, възниква стадо, което скоро се разделя, но по-късно, след смъртта на някои от тях, отново се събира, за да оцелее. Опасности съпътстват животните, които отстояват свободата си, застрашени са от мечки, от бури, от наводнения, от студ и сняг, суровата природа взема жертви. Най-големите им врагове обаче са хората: четирима бракониери, брутални, алчни, преследват конете или за да ги хванат, опитомят и продадат, или за да направят от кожата и месото им пари.

При издаването си в България книгата имаше огромен успех, получи няколко национални отличия. Това, което се разиграва в далечния Балкан, е парабола с няколко измерения – за обвързването със свободата, която все отново и отново трябва да се извоюва, и за връзката между човека и природата, която може да бъде хармонична едва тогава, когато алчността и насилието са преборени и истинската цивилизация побеждава.

Преводачът пресъздава с много усет изразителния, пластичен език на Атанасов. Но на няколко места читателят се стъписва - земни пчели са Hummeln (S. 50), стършелите не са „кръвопиещи“ (51), баварското „Großkopferten“ (92) не подхожда за ландшафта на Балканите, както и новонемското „Häppchen“ (102). Въпреки тези критични пунктове, преводът е сполучлив, а освен това е и отличен избор за edition Balkan - истинско изживяване за читателя!

Учудващо е, че тази, излязла още през 1992 г., книга става едва сега достъпна за немския читател.

Димитър Атанасов, роден през 1953 г. в Силистра, живее и работи като журналист в Пловдив. Пише романи, разкази, радиопиеси, както и пиеси, представени на много театрални сцени в страната. На немски език има издадени разкази в антологията „Автори от пет страни разказват“ (1999) и в „Страници за литература“, и двете в издателство „Dr. Ziethen”, Ошерслебен.

© Дитмар Ендлер
© Ели Буздрева, превод от немски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.05.2011, № 5 (138)