Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА НЕМСКОТО ИЗДАНИЕ НА "ТАРПАНИ" ОТ ДИМИТЪР АТАНАСОВ

Дитмар Ендлер

web

Dimitar Atanassow. Die unerträgliche FreiheitКой не знае истории за животни! Човек спонтанно си спомня за „Крамбамбули“ на Мария фон Ебнер-Ешенбах, за „Кащанка“ на Антон Чехов или за „Дивото зове“ на Джек Лондон, за големи имена в българската литература - за сборника на Йордан Йовков „Ако можеха да говорят“, за „Карачакал“ на Георги Райчев и за разкази за животни и ловци на Емилиян Станев.

Димитър Атанасов е написал роман за коне, и по-точно: за подивели коне и група мъже, които ги преследват. Оригиналното заглавие е „Тарпани“, т.е. диви коне; немското заглавие прибягва до един цитат на Достоевски, използван за мото на книгата. Разказва се за кобилата Сребриста, която е малтретирана от своя собственик и избягва в планината; за жребеца Сивак, който се присъединява към нея, и за други коне, които ги последват и чиито истории ние в ретроспектива научаваме. Раждат се кончета – на свобода, възниква стадо, което скоро се разделя, но по-късно, след смъртта на някои от тях, отново се събира, за да оцелее. Опасности съпътстват животните, които отстояват свободата си, застрашени са от мечки, от бури, от наводнения, от студ и сняг, суровата природа взема жертви. Най-големите им врагове обаче са хората: четирима бракониери, брутални, алчни, преследват конете или за да ги хванат, опитомят и продадат, или за да направят от кожата и месото им пари.

При издаването си в България книгата имаше огромен успех, получи няколко национални отличия. Това, което се разиграва в далечния Балкан, е парабола с няколко измерения – за обвързването със свободата, която все отново и отново трябва да се извоюва, и за връзката между човека и природата, която може да бъде хармонична едва тогава, когато алчността и насилието са преборени и истинската цивилизация побеждава.

Преводачът пресъздава с много усет изразителния, пластичен език на Атанасов. Но на няколко места читателят се стъписва - земни пчели са Hummeln (S. 50), стършелите не са „кръвопиещи“ (51), баварското „Großkopferten“ (92) не подхожда за ландшафта на Балканите, както и новонемското „Häppchen“ (102). Въпреки тези критични пунктове, преводът е сполучлив, а освен това е и отличен избор за edition Balkan - истинско изживяване за читателя!

Учудващо е, че тази, излязла още през 1992 г., книга става едва сега достъпна за немския читател.

Димитър Атанасов, роден през 1953 г. в Силистра, живее и работи като журналист в Пловдив. Пише романи, разкази, радиопиеси, както и пиеси, представени на много театрални сцени в страната. На немски език има издадени разкази в антологията „Автори от пет страни разказват“ (1999) и в „Страници за литература“, и двете в издателство „Dr. Ziethen”, Ошерслебен.

 


Dimitar Atanassow. Die unerträgliche Freiheit. Übersetzung аus dem Bulgarischen von Roumen M. Evert. Edition Balkan. Berlin: Dittrich Verlag, 2010.

 

 

© Дитмар Ендлер
© Ели Буздрева, превод от немски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.05.2011, № 5 (138)