МЕЧТАЕЙКИ В ШАНХАЙСКИЯ* РЕСТОРАНТ

web

Бих искал да бъда този възстар китайски господин.
Той носи златен часовник със златна верижка,
но ризата му е без ръкав или вратовръзка.
Има късметлийски бенки по лицето, но не е обезобразен от сполука.
Жена му прилича на него, но все пак е красива.
Тя никога не е бинтовала краката или корема си**.
Някои от празнуващите деца изглежда са негови,
а други са му внуци;
никое поколение не заплашва другото.
Той е любопитен за хората, без да иска да ги убеждава или извращава.
Храни се с удоволствие, а не със страст;
пие, но не е пиян.
Доволен е от възрастта си, която винаги му е подхождала.
Когато обсъжда ястие с красивата сервитьорка,
обсъжда ястието, а не сервитьорката.
Покривката на масата не е нито чиста до безразличие,
нито толкова мръсна, че да показва липса на обноски.
Той предлага да плати сметката, но знае, че няма да му позволят.
Той се оттегля като човек, който не се вълнува дали е уважаван, защото е;
негова дъщеря или внучка му отваря вратата
и той й благодари.
Беше удовлетворителна вечер. Утре
ще бъде удовлетворителна сутрин. Измежду им той ще спи задоволително.
Предполагам, че това е мирът на неговото време.***
Би било приятно да бъдеш този китайски господин.

© Денис Енрайт
© Богомил Господинов, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2014, № 10 (179)