Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ШЕСТ ПОЕМИ В ПРОЗА

Чарлз Симич

web

*

На улицата налетях на поета Марк Странд. Той веднага ме предизвика, като направи челна стойка и изпи чаша вино в това положение. Аз бях поразен. Той не разля дори капка. Това беше една от бутилките, които Бодлер бе откраднал от доведения си баща, посланика, в 1848-а. "Това ли е, на което викат субективна реалност?", попитах. Преди години тоя Странд преведе прочута кечуа поема за човек, отглеждащ муха със златни крила в зелена бутилка, а я го гледай ти сега!

 

*

Аз съм последният Наполеонов войник. Почти двеста години по-късно, а аз продължавам да се оттеглям от Москва. Бели брези растат покрай пътя и калта стига до коленете ми. Едноока жена иска да ми продаде пиле, а аз нямам дори дрехи по себе си.

Германците вървят в една посока, аз - в обратната. А руснаците в съвсем друга и ни махат за довиждане. Аз имам парадна сабя. Използвам я да подстригвам косата си, която е дълга един метър.

 

*

Комедия от грешки в елегантен ресторант в центъра.

Столът е всъщност маса, шегуваща се със себе си. Кръглата закачалка за палта тъкмо се е научила да дава бакшиш на сервитьорите. На някаква обувка сервират порция черен хайвер.

"Драги и многоуважаеми господине - казва палма в саксия на огледалото, - напълно е безполезно да се възбуждате."

 

*

Маргарет преписва рецепта за "светци, печени с лук" от стара готварска книга. Десетте хиляди звуци на света притихват, за да можем да чуeм поскърцването на перото й. Светецът спи в спалнята с влажна кърпа, положена върху очите. Отвъд прозореца собственикът на книгата седи под цъфналата ябълка и трепе въшки между ноктите си.

 

*

Градът е превзет. Ние достигаме до прозореца на къща, проектирана от луд. Залязващото слънце огрява няколко зарязани безполезни машини. "Помня - казва някой - как в древни времена имаше умеещи да превръщат вълк в човешко същество и след това да го поучават и критикуват колкото душа им иска".

 

*

Той беше смесил героите в дългия роман, който пишеше, отдавна забравил кои бяха те и какво са направили. Мъртва жена се появява в уречения за вечеря час. Търговски пътник излиза от горска барака, облечен в китайска роба. В деня, когато убиецът трябва да е екзекутиран, го намираме да купува цветя за някаква Рита, която се оказва десетгодишно момиченце, носещо очила с много диоптри и плитчици... И така нататък.

Той никога не направи нищо с мен обаче. Аз продължавам да старея все по-навъсено, както се предполагаше от самото начало, в малко мръсно градче, което писателят винаги описва като "мъртво" и "почти нищо".

 

 

© Чарлз Симич
© Веселин Веселинов, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.02.2013, № 2 (159)