УЛИЦА "ПУСТОТА"

web

Картички с бесилката продават.
С кафяви паспорти сноват.
Моряци в салона за разкрасяване.
Циркът е в града.
Ето, задава се комисарят-слепец.
В транс го намерили, вързан
с едната ръка за въжеиграча с въже.
Другата - в панталона му мърда.
Моралният взвод е неуморим.
Трябва да пазят реда,
докато Лейди и аз таз нощ ги следим
от улица "Пустота".

Пепеляшка изглежда толкова лесна.
Усмихва се: "Кой го казва, но… нейсе."
В задните джобове си пъхва ръцете
като една Бети Дейвис.
Влиза нещастен Ромео и стене:
"Вярвам, че ми принадлежиш."
Чува го някой и се обръща към него:
"Ти, приятел, по-добре напусни."
И едничкият звук в тишината,
щом тръгнат линейките вечерта,
е от метлата на Пепеляшка
по улица "Пустота".

Вече почти не се вижда луната.
Звездите, те се правят на скрити.
Даже врачката вътре си внесе нещата
и не предсказва съдбите.
Всички, освен Каин и Авел,
и Гърбушкото от Париж,
всички правят любов, или само
чакат да завали.
Облича се добрият самарянин
за шоуто си вечерта,
на карнавал понеже е поканен
на улица "Пустота".

Под прозорците стои Офелия.
Виж, за нея се безпокоя.
Днеска навършва двайсет и две, а
вече е стара мома.
Романтика в смъртта намира
и носи желязно бельо.
Професията е нейна религия,
грехът й - липсата на живот.
И приковани са й очите
към дъгата на Ной, ала тя
прекарва времето си в надничане
към улица "Пустота".

Айнщайн, маскиран като Робин Худ,
понесъл спомените си в сака,
преди един час мина оттук
с оня ревнивец - монаха.
Изглежда съвършено противен,
когато си проси цигари,
а после отива да диша лепило
и азбуката да повтаря.
Не става за гледане вече, горкия,
но преди много лета,
с електрическа, казват, цигулка е свирил
на улица "Пустота".

Доктор Филф в торбичка от кожа
си пази затворен света,
а пациентите му безполови
се опитват да го взривят.
Сестрата, местна загубенячка,
отговаря за цианида в шкафа
и също за картите с надпис:
"Смили се над душата му."
Те всички разчитат на свирката.
Как пищят ще ги чуеш, глава,
щом малко покажеш извън чертите
на улица "Пустота".

Заковаха на пътя завеса.
За церемонията се готвят.
В идеалния образ на проповедник
е Фантомът от операта.
Казанова с лъжичка го хранят
да е по-убеден и умен.
Ще го убият, сигурни, че са прави,
след като го отровят с думи.
На девойките недояли Фантомът
крещи: "Не схващате същността.
Марш оттук. Наказан е Казанова,
че е бил на улица "Пустота"."

Команди от свръхчовеци излизат
в тъмен полунощен час
и когото срещнат, го пребиват,
ако знае повече от тях.
Отвеждат хората във фабрики
и ги връзват един по един
към машината за инфаркти.
После - керосин
от високите замъци смъкват
застрахователните лица,
дето гледат дали някой не се измъква
към улица "Пустота".

Слава на римските легиони. На път
Нептун ги закриля. Прекрасен
тръгва "Титаник". Всички крещят:
"Ти на чия страна си?"
Езра Паунд се бие със Елиът
на капитанския мостик.
Певци на калипсо встрани им се смеят
и цветя рибарите носят
там, между морски прозорци,
русалки сред кротка вода
се реят и никой не мисли изобщо
за улица "Пустота".

Да, получих писмото ти вчера,
когато и бравата превъртя.
Туй, че питаш как съм, не е ли
някакъв вид шега.
Тези хора, дето споменаваш,
всички са сакати, знам.
Трябва лицата им да поправя
и друго име да им дам.
Сега не мога да чета добре. Пропускам.
Не ми изпращай повече писма.
Освен ако не почнеш да ги пускаш
от улица "Пустота".

© Боб Дилън
© Теменуга Маринова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.12.2013, № 12 (169)

Текстът е сред трите отличени за превод на "Desolation Row" от Боб Дилън в рамките на Наградата за превод "Кръстан Дянков" (2013).