Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СВЕЩ ЗА ПОСВЕЩЕНИЕ

web

"Понякога, докато чета - ми казва, -
гласът в мислите ми е женски,
трябва да се мислиш за жена,
за да тръгнеш по пътя на магьосниците."

В междината между деня и нощта,
по времето на кокошата слепота, която назрява,
клюнът на двеста бабички,
клюнът на двеста въображения,
кълве на сляпо,
зрънце
след зрънце
житото
по плешивото теме - земя
на Онзи,
дето носи в джоба си,
макар и смачкана -
хартията на недописания
все - свят.

Пътечката на много думи
води по улея на изричането,
в индианска нишка,
гръб зад гръб,
всеки, който иска да Го чете.

За да пропука докосване
и закряка жабата - Богиня на дружбата,
трябва дълго,
страшно дълго
да кръжиш над блатото
без сините ти пера
да...
да
падат и мокрят небето.

Трябва да изпиеш
всичките си стъкленици от заклещени залези,
да прехапеш езика на погребани варвари,
за да ти върви,
раздвоено,
съскащо и куцащо - сянката
току-виж я оставиш да ти диша прахта
на някое светло кьоше.

После си разбъркай сърцето апокрифно,
отрежи си ненужните сетива,
виж Рембо и разстрой останалите.
Отрежи заешката опашка на Срядата,
преброй заспалите мравки в неделя,
и им поднеси пълнолунието - да закусят като вещи -
цигани да побират и разпъват катуни в окото ти,
та да ги пращаш през тяхното "лете" да ти търсят Радичков.

Накрай - пропий си черешовата любов в изсъхналите лани листа,
ферментирай гласа си в джибрите на блуса,
катурни три-четири щастливи огледала,
и почакай стъкълцата да ти сменят разсъдъка.

Тогава ще си готов -
излизай и фокусирай земята,
където всеки ден от седмицата е осми,
а милиони слънца си чакат Отеца,
да ги разпита
кой
каква рецепта е донесъл.


П.П. Да се пали само на светло.

 

 

© Захари Захариев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.12.2010, № 12 (133)