Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СТУДОВЕЙ И ЛЕДОДУХ

Юлия Момчилова

web

Когато му дойде времето, вятърът Ледодух се събуди. Цяло лято той беше спал върху най-високата снежна планина на Северния полюс и беше сънувал чуден сън - далече сред снеговете и ледовете се бе родила невиждано красивата вятърна принцеса Студовей.

- Ще я намеря! - каза си Ледодух и като завихри прозрачната си мантия, излетя от върха на Снежната планина.

Летя ден и нощ, прелетя над половината земя и накрая намери принцесата, която бе видял в дългия си сън.

- Красива принцесо! - извика Ледодух. - Ожени се за мен! Подай ми ръка, за да летим заедно!

- Не мога! - отвърна вятърната принцеса. - Нямам сватбена рокля.

- Ще имаш! - обеща Ледодух и отлетя да търси Небесните тъкачи.

Небесните тъкачи живееха сред облаците. Докато Ледодух обясняваше колко тънко, колко бяло, колко дълго и колко широко платно да изтъкат и каква бляскава сватбена рокля да ушият за неговата годеница, водните пари в облаците замръзнаха от ледения му дъх и се превърнаха в красиви ледени звездички. Небесните тъкачи прошушнаха:

- Помогни ни да изтупаме снежинките от облаците и ще имаш роклята, която искаш.

Ледодух задуха. От небето се посипаха безброй снежинки, които покриха цялата земя с фино снежнобяло платно.

Като го видя, принцеса Студовей се засмя, завъртя се весело, а от дъха й около нея се завихри чудна снежна пелерина.

- Ти си най-прекрасната вихрушка! - възхити се Ледодух. - Хайде да летим заедно! Подай ми ръката си!

- О, не! - възрази принцесата. - Още не мога! Нямам сватбени обувки!

Ледодух тръгна да търси Зимните обущари. Намери ги да пълнят с вода стъпките на хора и животни. Пълнеха и се ядосваха:

- Не се получава! Водата в стъпките не замръзва!

- Аз ще ви помогна - рече Ледодух. - Но в замяна искам да направите за моята годеница най-красивите сватбени обувки.

- Съгласни сме! - зарадваха се Зимните обущари.

Ледодух надуха хубавичко с ледения си дъх всички стъпки, отпечатани в калната земя, а Обущарите извадиха от тях замръзналите стъклени отливки. След това те измайсториха за принцеса Студовей най-красивите кристални обувчици.

Принцесата ги обу, завъртя се върху леда като балерина и се спусна надолу по пързалката на големия хълм.

- Хвани ме! Хвани ме! - викаше тя. - Ще ти стана жена, ако ме хванеш!

Вятърът Ледодух се втурна да я гони, а вятърната принцеса бягаше и се смееше. Цял ден ветровете играха на гоненица, пързаляха се по планинските хълмове, танцуваха и вдигаха снежни вихрушки. До вечерта на сватбата дойдоха всички техни приятели-ветрове - ледени и по-малко ледени, от по-близо и от по-далече. Поканени бяха също Небесните тъкачи и Зимните обущари. Веселиха се цяла нощ. Сигурно сте ги чули, а ако не сте ги чули, добре е да знаете - чуете ли през зимата навън голяма виелица, не се страхувайте - женят се зимният вятър Ледодух и вятърната принцеса Студовей.

 

 

© Юлия Момчилова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.12.2013, № 12 (169)