ПРЕБРОЯВАНЕ НА РИБИТЕ

Юлия Момчилова

web

Веднъж г-н Кит си науми да преброи всички риби, които живеят в морето. Започна:

- Едно - две - три... пет... десет... двайсет...

Това броене се оказа много трудна работа, защото рибите не стояха на едно място, а постоянно сновяха насам-натам, едни доплуваха, други отплуваха...

- Спрете! Мирно! - изкомандва ги китът. - Всеки да си стои на мястото, за да го преброя, без да бъркам!

- Няма как, щом това го иска огромният Кит, по-добре е да го послушаме! - казаха си рибите, но веднага разбраха, че е нужно голямо усилие да се задържаш неподвижно във водата.

- Трудно е! - разтревожи се цяло ято от сребърни рибки цаца.

- Да не плувам?! За какво съм наказан? - изхлипа един малък сафрид.

- Не мога! Не искам! - сърдеха се хамсиите, скумриите, кефалите...

Само акулата се възхити от решението на г-н Кит да преброи морските обитатели.

- Идеята ти е чудесна! Отдавна ми се искаше да преброя колко храна има в морския склад.

- Аз правя научно изследване, а ти ми говориш за хранителен склад! - важно каза г-н Кит и продължи да брои - Две хиляди триста седемдесет и осем. Готово, преброих те и тебе.

- Защо броиш мене? - нервира се акулата. - Аз не съм храна!

- Зависи от гледната точка - каза мъдро г-н Кит и продължи да брои.

Където и да отидеше, заповядваше гръмогласно на рибите да спрат на едно място, да не се движат, да не мърдат с перки и опашки, да не плуват... и всички се опитваха да му угодят от страхопочитание. Нали беше най-голямата и най-силната риба в морето!

Край него се увъртеше г-жа Акула и му помагаше в командването.

- Който плува, ще опита острите ми зъби... - заплашваше тя рибките. - Който мръдне, ще го схрускам!

- Ужасно е трудно! - пъшкаше един паламуд.

- Непоносимо! Невъзможно! - протестираха леферите.

- По-глупава идея не съм виждал досега! - изтърси неочаквано калканът и понеже г-жа Акула веднага се спусна застрашително към него, бързо се зарови в пясъка на морското дъно.

Тогава г-н Кит и г-жа Акула съставиха дълъг списък със забрани, в който пишеше:

Забранява се на калканите да се заравят в пясъка, защото там не се виждат!

Забранява се на скумриите, хамсиите, сафридите, паламудите да се движат на ята, защото се обърква броенето!

Забранява се на летящите риби да летят над водата!

Забранява се на гладните риби-меч да гонят плячката си!

Забранява се на рибите-таралежи да се ежат!

Забранява се на морските рачета да живеят в празните охлювени черупки!

Забранява се на кораловите риби да се крият из коралите!

Забранява се на сьомгите да търсят далечни реки, за да хвърлят хайвера си там!

Забранява се на моруните да се морунят (което значи да извиват телата си), на скатовете да се скатят (което значи да размахват краищата си като крила), на октоподите да се октоподят (което значи да движат пипалата си насам-натам).

Акулата постоянно кръстосваше морето и четеше дългия забранителен списък.

- Е, добре! Вие си забранявайте, а пък ние си отиваме! - казаха изведнъж рибите и всеки заплува нанякъде.

Морето се оживи. Цялото водно пространство се изпълни с риби, които плуваха по своите си работи.

Акулата изпадна в истерия. Крещеше, зъбеше се, опитваше се да догони ту този, ту онзи, но не можеше да ухапе наведнъж всички. Затова заплаши, че ще събере голям отряд от акули - да разкъсат всеки, когото срещнат да се движи из морето.

Но най-голямата изненада за нея беше, когато г-н Кит заяви:

- Остави рибите да си плуват свободно! Отказвам се от броенето! - Как така? - ядоса се Акулата, която винаги преследваше целта си до край. - А храната ми?

- Въпросът за твоята храна не е толкова важен! - каза мъдро китът. - По-важно е да се извиня на рибите... Защото най-правилно е, когато направиш грешка, да си я признаеш и да поискаш извинение от този, когото си притеснил.

© Юлия Момчилова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.07.2011, № 7 (140)