СТО КРАСИВИ ПЕПЕРУДИ

Юлия Момчилова

web

Цял ден шарената пеперуда летя над цветната градина. Ябълковото дръвче я следваше с многобройните се разцъфнали очи.

Надвечер пеперудата кацна в китните му клонки и се сгуши сред листата.

- Много си красива! - промълви дръвчето.

Пеперудата го погледна мило и поведе разговор:

- От всички, които се движат в градината, най-чудновати ми изглеждат хората!

- Да! - съгласи се дръвчето и се усмихна с разцъфтелите си усмивки. - Те се грижат за растенията в градината, а не чуват как се разпукват семенцата в земята, нито как шумят цветните пъпки, когато се разтварят...

Долу в тревата засвири щурче.

- Колко хубава музика! - заслуша се пеперудата. - Как ли я прави?

- Търка крилцата си с крачета и така се получават приятните звуци - отговори дръвчето.

Дълго разговаряха двамата, тихо и нежно си шепнаха под звездното небе. На сутринта пеперудата разтвори шарените си крила и се накани да полети.

- Остани при мене! - помоли ябълковото дръвче.

- Аз съм родена да летя свободно! - поклати пипалца красивата гостенка.

Разцъфналите сърчица на дръвчето се свиха:

- Ще тъгувам за тебе!

- Недей! - настоя тя. - Оставям ти за спомен нещо, което ще ти напомня за мен.

Като каза това, пеперудата отлетя.

Дръвчето проследи тъжно как тя се отдалечава и се загуби в небесната синева. После...

Видя върху едно от листенцата си чудесна бисерна брошка.

- Сигурно това е споменът й! - помисли младото ябълково дръвче и сви нежно в шепичката на листенцето си подаръка на пеперудата.

Оттогава всеки ден се любуваше на слънчевия блясък върху бисерните зрънца на украшението. Пчелите, които идваха при него, за да събират нектар от ябълковите цветчета, се мусеха недоволно.

Една сутрин дръвчето откри с изумление, че красивата брошка се беше счупила, бисерните зрънца се бяха спукали и от тях излизаха малки пълзящи същества.

- Личинки! Пеперудени бебета! - бръмнаха пчелите и се засуетиха. - Махни ги! Изпъди ги! Изтърси ги от себе си!

- Не! - възрази ябълковото дръвче. - Ще ги отгледам.

То прегърна пеперудените бебета и те заживяха щастливи под грижливите му ласки. Кърмеше ги със сладък сок, който течеше по жилките на листенцата му, люлееше ги гальовно с полъха на вятъра, гушкаше ги в зелената си прегръдка, за да ги пази от нощния хлад.

Малчуганите пораснаха. Започнаха сами да си похапват листенца, да се разхождат навсякъде по клонките и листата, да гризат лакомо, непрестанни, ненаситно... и да едреят.

- Защо търпиш тези гъсеници? Изгризаха ти листата! - жужаха сърдито пчелите и съветваха настойчиво дръвчето: - Изпъди ги!

- Те ще станат красиви пеперуди! - уверяваше ги то.

Един ден, след като се бяха нахранили до насита, гъсеничките започнаха да се прозяват. Прозяваха се, прозяваха се... Накрая се мушнаха в чудни спални чувалчета и заспаха дълбоко.

- Трябваше да станат пеперуди, а те заприличаха на сухи листа! - разтревожи се ябълковото дръвче, като ги видя да висят по клонките.

- Сега са какавиди! - казаха му пчелите. - Ако искаш да станат пеперуди, трябва да ги оставиш да се наспят хубаво!

Поспаланковците спаха непробудно цели две седмици, а дръвчето ги чакаше търпеливо. Ден и нощ ги броеше и преброяваше. Всеки ден обявяваше радостно:

- Очаквам сто красиви пеперуди!

Най-после какавидите се събудиха, запукаха ципове, спалните чували се отвориха и всички видяха колко неузнаваемо се бяха променили познатите гъсенички. Бяха истински красавици! Сто прекрасни пеперуди!

Ябълковото дръвче грейна от щастие. Пчелите вдигнаха наздравица с дъхав ябълков сок, за да поздравят хубавиците за рождения им ден. Искаха да почерпят и тях, но те размахаха крила и отлетяха. Всички останаха смаяни.

- Не ме познаха! Не си спомниха за мене! - простена дръвчето.

Пчелите избухнаха в ядно жужене:

- Отидоха си, без да кажат "Довиждане"!

- Неблагодарници!

- Напразно ги отгледа с толкова труд!

- Листата ти изядоха!

- Хубаво ти говорихме да ги изпъдиш!

- Ама ти - не!

- Не послуша съвета ни!

- Ето ти сега - неблагодарност за награда!

Дръвчето въздъхна:

- Те са родени, за да летят свободно! - и като сведе къдравата си зелена главица, промълви: - Стига ми да зная, че сто красиви пеперуди летят над ниви и градини.

Изминаха три месеца. Един есенен ден позната пеперуда кацна върху ябълковото дърво и мило го попита:

- Помниш ли ме?

Дръвчето потръпна от радост.

- Дойдох да ти благодаря, че отгледа децата ми! - каза пеперудата.

Неочаквано от небето се спусна немирен вятър и духна така, че едва не събори пеперудата от клончето.

- Времето захладя! - каза ябълковото дръвче. - Ако искаш, приюти се на завет в хралупката между клоните ми!

- Благодаря ти! С радост бих преживяла есента и студената зима при тебе! - усмихна се пеперудата и се сгуши в прегръдките на шарените му листа!

© Юлия Момчилова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.03.2016, № 3 (196)