Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЕЛИКАНЪТ ЛАПНИШАРАНЧО

Юлия Момчилова

web

Една сутрин пеликанът Лапнишаранчо се събуди и усети, че в коремчето му нещо се върти, пее, танцува и лудува.

- Нямам време да играя с тебе! - каза му Лапнишаранчо. - Отивам да закуся.

Нагази в езерната вода и започна да се оглежда за рибки, но всички се бяха изпокрили. Наблизо един рибар беше хвърлил въдица и сянката му плашеше рибките.

Тъкмо Пеликанчо си помисли: "Няма ли да си тръгне най-после този човек?" и зърна една разсеяна рибка. Тя си плуваше весело насам-натам. Лапнишаранчо я лапна. Рибката го затегли напред. Пеликанчо я дръпна назад. Пеликанчо дърпаше назад, рибката - напред. Назад-напред! Назад-напред!

Водата в езерцето закипя.

Изведнъж пеликанът Ларнишаранчо се озова пред Рибаря. Оказа се, че рибката се беше закачила на въдицата и човекът я изтегли заедно с Лапнишаранчо.

- Отвори си човката и пусни рибата ми, че да не те прибера в рибарската кошница и тебе заедно с нея! - развика се Рибарят.

Като чу това, Пеликанчо Лапнишаранчо веднага изплю рибката, която беше скрил в торбата на човката си.

- Брей, ти колко риби можеш да побереш в твоята торбеста човка? - попита го Човекът.

- Пет! - похвали се Лапнишаранчо.

Рибарят прибра въдицата и си отиде.

Погледна Пеликанчо под водата и видя, че сребърните рибки отново си плуват весело насам-натам. От нищо не се страхуват. Подгони една - тя избяга. Тъкмо да клъвне друга и...

Дотича Рибарят и го замоли:

- Дойдоха ми гости, Лапнишаранчо! Нямам с какво да ги нагостя за обяд! Моля те, налови ми пет риби. После ще ти ги върна!

- Добре! - съгласи се Лапнишаранчо и започна да лови риби за Рибаря. Даде му ги, а той толкова бързаше, че даже забрави да му благодари.

Мина-не-мина малко време, Лапнишаранчо не беше хванал ни една рибка и Рибарят пак пристигна тичешком.

- Моля ти се, Лапнишаранчо, улови ми още пет риби! Гостите ми не си отидоха, а останаха и за вечеря!

- Обаче аз още не съм закусил! - запротестира Лапнишаранчо.

- Не се безпокой, после ще ти ги върна! - увери го Рибарят.

Лапнишаранчо побърза да му улови още пет риби и човекът доволен си отиде.

Свечери се. Рибките се прибраха в подводните дупки и под камъчетата, за да спят.

Колкото и да се луташе, Лапнишаранчо не можа да улови нито една. Тръгна унило да се прибере в гнездото си и... срещна Рибаря. Зарадва се Лапнишаранчо и го попита:

- Кога ще ми върнеш рибките?

Рибарят се разсмя и рече:

- В началото ти ми даде пет риби.

- Да! - кимна Лапнишаранчо.

- После ми даде още пет риби.

- Да!

- Извади сега вторите пет от първите пет и ще видиш, че нищо не ти дължа!

Пеликанчо Лапнишаранчо започна смутено да брои и да смята. Смята, смята... Брои, брои... Почесваше затруднено опашката си с големия торбест клюн и пак... Смяташе, смяташе... Броеше, броеше...

- Чудна работа! Защо ли стана така? - питаше се Пеликанчо и усети, че онова нещо в стомахчето му пак се обади.

Рибарят си тръгна, като си свирукаше весело, а нещото в стомахчето на Пеликанчо Лапнишаранчо започна да се кикоти, да се върти неприятно и да му се подиграва:

- На мене съвсем не ми е до игра! - каза му тъжно Лапнишаранчо и отиде да спи гладен.

Цяла нощ Нещото се разхождаше в коремчето му и го подканяше да тръгне на училище, за да се научи да смята по-добре.

 

 

© Юлия Момчилова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.06.2014, № 6 (175)