Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛАКОМИЯТ БАЛОН

Юлия Момчилова

web

Едно изпуснато балонче се издигаше към небето. Колкото по-високо отиваше, толкова повече му се повишаваше настроението. Духна вятър и балончето прескочи телеграфния стълб. Зарадва се и запя:

От високо гледам всички
хора, къщи и тревички.
Скоро аз ще полетя
най-високо над света!

Една висока топола се изпречи на пътя му, но балончето не се смути.

- Ще я прескоча! - викна то. - Хайде хо-о-оп!

Издигна се над върха на тополата и ха!, да я прескочи! - връвчицата му се заплете в клоните. Балончето се дръпна силно, но здравата връвчица се оплете още повече и го задържа към тополата.

- Ох! Оле-ле! - развика се изплашено балончето. - Глупаво дърво! Пусни ме!

Но колкото повече се дърпаше, толкова по-здраво се заплиташе връвта и го притягаше към дървото.

- Помо-о-ощ! Помо-о-ощ! - запищя балончето.

Дотича голямото куче Баф и погледна нагоре към върха на тополата.

- Какво зяпаш? Хайде, отвържи ме! Бързо! - изкрещя балончето.

Баф се обиди от грубите думи и за малко да си отиде, но дойде малкото кученце Джаф и го помоли:

- Хайде да му помогнем, Баф! Моля те!

Баф и Джаф се изправиха на задните си лапи, протегнаха предните нагоре, но върхът на тополата беше мнoого далече. Започнаха да подскачат. Засилваха се и

подскачаха,

подскачаха,

подскачаха...

Балончето загуби търпение и пак закрещя:

- Хайде, де! Докога ще чакам?

- Не можем да те стигнем! - изскимтя Джаф.

- Ама че сте глупави! Защо не се покатерите на дървото?

- Бъркаш ни с котките! - изръмжа Баф.

- Ами тогава литнете!

- Нямаме крила! - жално отвърна Джаф.

- За нищо не ви бива! - развика се ядосано балончето. - Кой ще ме отвърже-е-е?

И се разрева гласовито.

- Хайде да донесем стълба! - предложи Баф.

Джаф се зарадва.

- Хайде!

- Хей, къде отивате? - закрещя след тях балончето. - Нали щяхте да ме отвързвате? Помо-о-ощ!

След малко кучетата се върнаха с дълга стълба. Изправиха я и я подпряха на дървото.

- Отвържете ме по-бързо! - заповяда балончето. - Аз не съм кой да е! Аз летя най-високо от всички!

Джаф се покатери пръв. Стигна чак до края на стълбата, но се оказа далече от завързаното балонче. Затова слезе.

След него се качи Баф. Той почти стигна до балончето, протегна муцунка нагоре...

- Ама че сте туткави! - сърдеше се балончето. - Омръзна ми да ви чакам!

Джаф гледаше отдолу и насърчаваше Баф.

- Още малко се протегни! Още! Още малко!... Браво, Баф! Стигна го!

Големият Баф захапа връвчицата на балончето и я прегриза. Балончето полетя свободно, но от силното протягане Баф изгуби равновесие и падна от високата стълба. Тупна на земята и не помръдна.

- Баф! - изджавка Джаф и се втурна към него. - Какво ти е? Много ли се удари?

Баф отвори очи и се надигна бавно с пъшкане.

- Ох, натъртих си гърба! Трябва да се намажа с мехлем от билки.

И той се затътри към къщурката си.

Джаф помогна на Баф да се настани удобно в къщурката си и заподскача след балончето:

- Баф трябва да си почива. Хайде да си играем, балонче!

- Не ми се играе с кутре! - важно каза балончето.

- Моля те! - Джаф подскочи, бутна балончето с муцунката си и то политна нагоре.

- Хей, какво правиш? - ядоса се балончето. - Аз не съм какъв да е балон! Аз ще стана голям, огромен... Като слон!

Балончето всмукна въздух и запя:

Ам, ам, ам, ам!
Въздуха ви ще изям!
И ще стана като слон -
толкова голя-я-ям балон!

Започна да се издува. След всяко вдишване ставаше все по-дебело и по-дебело.

Джаф се изплаши и побягна, но балонът полетя след него и продължи да го плаши. Джаф запищя.

Тогава Баф изскочи от къщурката си. Джаф се сгуши до него и затрепери:

- Той... Той... Ще изяде всичкия ни въздух!

- Не се бой! - близна го Баф и изръмжа сърдито на дебелия балон: - Правиш се много на важен, обаче...

Балонът се изкиска, наежи се и всмукна още въздух.

- Спри! - посъветва го Баф. - Спри, инак ще съжаляваш!

Балонът се засмя, огледа се доволен и като се радваше на големината си, пак засърба въздух.

- Спри! - извика Баф. - Ще се спукаш!

Балонът не искаше и да чуе. Надуваше се, надуваше се...

Изведнъж...

- ПУК!

На всички страни се разлетяха балонени парченца.

- Пукна се! - изненадано извика Джаф.

Баф сви уши.

- Жалко! - въздъхна Джаф. - Толкова хубаво можехме да си поиграем заедно с него!

 

 

© Юлия Момчилова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.09.2019, № 9 (238)

Други публикации:
Юлия Момчилова. Търся приятел! София: Фют, 2004.