Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КАЛИНКА В ШЕПИЧКА

Юлия Момчилова

web

Върху ръчичката на Добринка кацнала една калинка. Помислила си, че е цветенце с пет листенца.

Щом я видели, петте пръстчета много я харесали, сгънали се и затворили калинката вътре в шепичката.

Като останала там на тъмно, калинката се уплашила. Опитала се да пролази през един процеп между пръстите, но не успяла. Помъчила се да се промуши през друг, но пръстите така здраво се стискали на юмруче, че никак не могла да се измъкне навън.

Разбрала калинката, че не може да излезе и заплакала горчиво. Сълзите й падали и гъделичкали дланта. Тогава се обадил най-дебелият пръст - шишкото Палец.

- Калинка, калинка, червена като малинка, защо плачеш?

Хлипайки, калинката отвърнала:

- Мъчно ми е за зелените тревички. Искам да изляза навън и да се разхождам сред тях.

Дожаляло му на шишкото Палец и се обърнал към другите пръсти:

- Братлета, хайде да пуснем калинката!

А те отговорили:

- Не! Не искаме да я пуснем!

И стиснали здраво юмручето.

Калинката заплакала още по-жално, а сълзите й гъделичкали дланта.

Тогава се обадил Показалецът:

- Калинке-малинке, защо плачеш?

Калинката отговорила:

- Мъчно ми е за цветенцата - за бялата маргаритка, за жълтото глухарче, за синята метличина, за червената роза.

Показалецът трепнал от съчувствие и предложил на другите пръсти:

- Братлета, хайде да пуснем калинката!

Шишкото Палец отговорил:

- Хайде!

А другите пръсти казали:

- Не! Не искаме!

И стиснали по-здраво юмручето.

Калинката заплакала още по-жално. Сълзите й падали и гъделичкали дланта.

След малко се обадил Дългунчо - средният пръст.

- Калинке-малинке, защо плачеш толкова жално?

Калинката отговорила:

- Мъчно ми е за моите приятели - зеленото щурче, работливите мравки, златната пчеличка, другите калинки.

Съжалил Дългунчо калинката и се обърнал към братята си:

- Братлета, хайде да пуснем калинката!

Шишкото Палец и Показалецът казали:

- Хайде!

Обаче Безименко и Кутрето възразили:

- Не! Не искаме!

Останала си свита на юмруче ръчичката, а калинката продължила да плаче неутешимо. Безименният пръст я попитал сърдито:

- Защо плачеш толкова много?

Калинката отговорила:

- Плача, защото ми е мъчно за моята майка.

Безименко се разчувствал и се обърнал към другите пръсти:

- Братлета, хайде да пуснем калинката!

Шишкото Палец казал:

- Хайде!

Показалецът казал:

- Хайде!

Средният пръст Дългунчо казал:

- Хайде!

Само най-малкото пръстче - Кутрето, се ядосало:

- Тъкмо си хванахме една хубава калинка и вие искате да я пуснем! Стискайте здраво юмручето!

Юмручето си оставало затворено и калинката заплакала още по-неутешимо. Чакало я кутрето да спре, чакало… Не издържало и я попитало:

- Не ти ли омръзна да плачеш?

Калинката отговорила през сълзи:

- Много ми е мъчно за свободата! Искам да разтворя крилцата си и да полетя в прозрачния въздух над зелените поляни, над жълтите ниви…

Дожаляло му на Кутрето за калинката, помислило, поколебало се, пък предложило на другите:

- Братлета, хайде да пуснем калинката!

Тогава всички пръстчета казали зарадвано:

- Хайде да я пуснем!

Отворили се петте пръстчета и калинката литнала свободна към зелените поляни и жълтите ниви, където я чакали нейните приятели, майка й, цветята и тревичкитe.

 

 

© Юлия Момчилова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.02.2013, № 2 (159)

Други публикации:
Юлия Момчилова. Търся приятел. София: Фют, б.г., с. 14-16.