ЕСЕННО ЛИСТО

web

На високото старо дърво
си висеше червено листо.
То чакаше буйния вятър
да дойде със своя театър,
с артисти - засмени вихрушки
и волни листа - все пъструшки.

И дълго листото не чака.
Пристигна с летене листака
сред вихрени танци понесен
и вятърна есенна песен.
От клона листото се пусна
и в танца вълшебен се впусна,
защото само си поиска
да стане свободна артистка.
В небето балет да играе,
там фигури чудни да вае.
Под слънчеви нежни милувки
да свети без грим и преструвки.

Унесено в танца небесен
самичко остана, без песен,
че вятърът духна листака
нагоре... надолу... нататък...

Изгуби се май че листото!
Потърси - къде е дървото? -
да кацне на своето клонче
като закачено балонче.
Но все непознати дървета
видя, че стърчат към небето
с безлистни, оголени клони.
Листото сълзичка отрони.

Приседна - добро, уморено -
до корена. Тъжно-червено.
И чу как шептят семената
разпръснати върху земята,
със шума дебела покрити,
на топличко хубаво скрити.

- Студено е! - някой проплака.
Погледна листенцето в мрака
и семенце голичко зърна.
Тогава с любов го прегърна.
Със себе си то го загърна
и светлата радост се върна!
Тъй спаха съвсем непробудно
до края на зимата трудна,
когато дойде пролет чудна -
усмихната и ранобудна.

© Юлия Момчилова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.10.2013, № 10 (167)

Стихотворението печели първа награда на Националния конкурс за детска поезия "Стоян Дринов"