Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДНЕВНИКЪТ НА ДЪРВОТО

Юлия Момчилова

web

Ден след нощ. Нощ след ден.

Зелените листа на голямото дъбово дърво наблюдаваха от високо всичко, което се случваше край тях - горе на небето и долу на земята. Те често разсъждаваха върху такива едни въпроси:

- Когато Слънцето се покаже от изток, пристига Денят.

- Докато Слънцето върши слънчевите си работи в небето, Денят се разхожда по земята и помага на хората и животните да виждат ясно всичко.

- Да, Денят е ден, защото Слънцето свети и наоколо всичко се вижда добре.

В това време сокът на дървото тичаше нагоре-надолу под кората на стъблото. Записваше старателно в дъбовия дневник всички разговори и измерваше колко умни и разумни са станали зелените листа. Ето какво пишеше на тазгодишната дървена страница:

Зеленушко каза: Когато Слънцето обходи небето и привечер потъне в западния безкрай, става тъмно.

Зеленейко потвърди: Да! Тъмното е тъмно, защото в него нищо не се вижда.

Зеленко възрази: Но нали щом на небето се появи Луната, пак е светло?

Всички листа зашумяха оживено:

Зеленец: Не съвсем.

Зеленико: Не много.

Зеленяк: Само малко.

Зеленушко: Лунната светлина е по-слаба от слънчевата.

Зеленинко: Тогава нито е светло, нито е тъмно.

Зеленяшко: Предметите не се виждат добре, а само се мержелеят.

- Слънцето е най-светлото и най-важното нещо на този свят! - решиха изведнъж всички листа.

Зеленко: От него зависи дали денят ще е къс, или дълъг.

Зеленейко: ...дали ще е усмихнат или сърдит...

Зеленьок: ...дали ще плаче или ще е щастлив...

Така дъбовите листа разговаряха цели дни и нощи за облаците, ветровете, за дъждовете, животните и хората. Какво друго да правят там горе на дървото листата, които не спят ни денем, ни нощем, освен да си говорят?

 

Една сутрин, когато видя как Слънцето се появява по източния небосклон, на Зеленушко му хрумна:

- Ден след нощ. Нощ след ден. Затова се казва ДЕНОНОЩИЕ!

Изведнъж листата се втренчиха в него.

- Кой си ти? Откъде се появи?

Зеленушко се учуди:

- Как кой? Аз съм Зеленушко.

- Не! - възразиха листата. - Ти си Жълтушко.

- Защо ме наричате така? - нацупи се Зеленушко.

- Защото си непознато жълто листо! - отговори Зеленко.

Жълтушко се ядоса и му каза:

- А ти не си никакъв Зеленко! Ти си Червенко!

Другите листа се разсмяха. Подразниха ги:

- Червенко!

- Жълтушко!

- Ами вие? Погледнете се! - извика Червенко. - Всички сте станали някакви други - червени, кафяви, жълти, шарени...

Изумени, дъбовите листа се огледаха едно друго.

- Някой ни е изрисувал тайно!

- Кой ли е тайнственият художник? - заоглеждаха се всички.

- Ами ако е бил крадец...?

- ...който краде зелено...?

Някои листа се разплакаха:

- Къде е зеленият ми цвят?

- И моят е изчезнал!?...

 

Дъбовият сок записваше старателно техния разговор върху кръглата дървена страница.

Лекокрилият Ветрец кацна в короната на Стария Дъб.

- Не бойте се! - погали той листата. - Така става всяка година през Есента.

- Коя е Есента? - учудиха се шарените листа.

- Тя е годишен сезон - отговори ветрецът и...

- ???

...поясни:

- Вълшебницата, която променя лятото и го превръща в зима.

- Може би Есента е тайнственият художник?! - зашумяха листата.

Те дълго време се разглеждаха и накрая решиха, че и шарени са много хубави.

- Време е за сън! - запя им ветрецът приспивна песен.

Листата се укротиха след оживения разговор. Започнаха да се прозяват. Някои се пуснаха от клона си. Леко и плавно паднаха на земята и там заспаха.

Призори се появи вятърът Пътешественик. Той разлюля силно клоните на дъба и предложи на листата:

- Отивам на далечно пътешествие. Кои от вас ще дойдат с мене?

Много листа пожелаха да видят далечните места. Вятърът Пътешественик изду въздушната си мантия като корабно платно и отпътува нанякъде. Отнесе със себе си всички листа, качени на гърба му. Местата им върху клоните на дървото останаха празни.

Неочаквано долетяха буйните зимни ветрове Студовей и Ледодух. Те се гониха, играха, извиваха вихрушки, вилняха и фучаха, рониха листа, разпиляваха опадалите на земята, люляха се върху оголелите клони на Стария Дъб. Издухаха много листа надалече. Довлякоха по небето големи сиви облаци, от които заваля сняг.

 

Тогава Дъбовият сок написа в дневника:

"Край. Измина още един годишен цикъл. Изредиха се Зимата, Пролетта, Лятото и Есента. Кръгът се затвори. Сега Старият Дъб отново ще спи зимен сън. Другата година ще се събуди рано напролет, пълен със сили и радост, и по клоните му пак ще пораснат Зеленушко, Зеленко, Зеленейко, Зеленец, Зеленинко, Зеленяк, Зеленяшко..."

Това написа Дъбовият сок с мастилото си върху дъбовия дънер и сложи точка.

- Готово! Изпълних задачата си! Който прочете тази страница, ще знае всичко, което се е случило на Стария дъб през тази година - усмихна се той и потъна в сладка зимна дрямка.

 

 

© Юлия Момчилова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.02.2013, № 2 (159)