Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА ПЕТНАЙСЕТ БОНА

Владимир Шумелов

web

Наври си ги в шибания задник, шепнеше, докато излизаше. Задник тъп.

Беше внасял каруци от Австрия и Германия, беше сутеньор, беше събирал парсата от "пиратите" по заведенията от веригата и не се бе оплаквал. Тоя път обаче се ослуша. Задникът му предлагаше 15 бона за 15 минути риск. Заслужаваше си. Минус десетарка в принудителен отпуск. Евентуално. Беше млад. Заслужаваше си риска.

- Набавил съм оръжие - говореше Задника. - Два патлака и сгъваем "Калашник". Трима сме. Третия ще видиш по време на акцията. Имаме патрони за два часа непрекъснат огън.

Пушеха в тясната кухничка на Задника. Той говореше тихо, като сливаше "у"-то с "л"-то и въобще не се опитваше да надвика касетофона.

- Офисът на бюрото затваря в осем. Третият е в колата отвън. Червеното "Субару" ще е на 10 по-назад от джипа. Моторът му ще работи. Влизаме, аз действам, а ти ще изпълняваш командите ми. При най-малкото движение - стреляш. Виждал си кръв, надявам се. - Отля от джина и го глътна без лед. Оня го слушаше внимателно. Не беше нервен. Мислеше. - След като хвърлиш багажа отзад, сядаш до Третия. Запомни - до Третия! Отпред! Ти си дотук. Добре ли е?

Оня кимна с глава.

- И още нещо. Това не е мой обир. Наш е. На разклона за Варна ще ни чака кола за смяна. Без шофьор. Във Варна ти броя петнайсет бона и - дух. Ще ги харчиш след два месеца. Ако се издъниш, знам къде си. - Задника се облегна и запуши, а оня излезе, като повтаряше наум: "Задник тъп!"

След три дни червеното "Субару" беше спряло след джипа пред офиса. Двама души в спортно облекло се втурнаха вътре, във фоайето нахлузиха латексови маски и насочиха патлаци. Почти не говореха с тримата оттатък. Дори не се наложи да стрелят. Операцията трая точно 4 минути. "Субару"-то полетя, изскочи на магистралата без "буркан" отдире си и стигна до разклона. Там чакаше синя "Лада". Задникът излезе с две чанти, стреля в гумите на "Субару"-то и метна чантите в багажника на "Лада"-та. На предната седалка се метна Оня, след което колата изхвърли шепа чакъл в отворената уста на Задника...

... Повисях над компютъра. После маркирах текста и го делнах. Беше тъпо. Неразгадаемо като изнасилена бабичка за 50 лева. Смених десет варианта и всичките бяха сякаш преписани от "жълт" таблоид. После някой позвъни на вратата. Приличаше на Задника. Поканих го и отворих бутилка джин.

- И какво да ги правя? - попита.

- Нищо - отвърнах му, докато мислех напрегнато. - Нищо особено. - После му казах за сарафската къща на две преки оттук. Обмислихме плана до последната подробност. Изглеждаше ми свестен човек, макар че го виждах за пръв път. - Офисът затваря в осем - завършвах. - Ще бъдем само двамата. Отвън на паркинга ще чака синя "Лада". След като излезеш, мяташ пакетите през отворената врата и...

- О’кей! - пиеше джина като топла бира. И цигарите му бяха менте. - Ако се издъниш, знам къде да те намеря.

И аз му казах "О’кей", след което се разделихме. После набрах телефона на полицейския шеф, който ми беше съдружник в чейндж-бюрото.

Задник тъп, мърморех, докато въртях шайбата, наври си ги в шибания задник!

 

 

© Владимир Шумелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.10.2011, № 10 (143)

Други публикации:
Северняк (Шумен), бр. 8, дек.,1996.
Владимир Шумелов. Между Бекет и Аз. В. Търново: ПАН-ВТ, 1998; В. Търново: Фабер, 2003.
Владимир Шумелов. И така нататък. В. Търново: Фабер, 2007.