Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АКТУАЛНА ЖУРНАЛИСТИКА... ЗА СЪЖАЛЕНИЕ

Владимир Шумелов

web

Виолета Радева. Везната на бъдещетоПо странно стечение на обстоятелствата започвам този текст за последната книга на Виолета Радева в деня на Св. Иван Рилски, неговото Успение на 18 август. Казвам това, защото през 2009 г. излезе от печат първата й самостоятелна книга за светеца - "Житие на Рилския чудотворец", писана още през 1987 г. и ориентирана към тогавашния ден, но изключително актуална и днес. В анотацията си за книгата тя пише следните думи: "Онези сили, които ни държаха парализирани от страх в мрежите на лъжата и перфидното насилие, за изминалото време трансформираха политическата си власт в икономическа, която също ражда лъжа, страх и насилие. Отново морални съдници са създателите на човеконенавистната материалистическа система, изхабила и изкривила живота на милиони българи. Затова имаме огромна потребност да обърнем поглед към делото на Рилския чудотворец и да го молим да не оттегля застъпничеството си за нашата многострадална България пред Всевишния Бог". Ето този морален коректив ще пронизва и следващата й книга с интервюта, и третата - "Везната на бъдещето", цялото й публицистично и научно дело.

Виолета Радева е познато име в новата българската журналистика и публицистика. Тя е от Русе и завършва българска филология, а по-късно и философия в СУ "Св. Климент Охридски". Работи две години като педагог, след което е журналистка във в. "Дунавска правда" (предшественик на днешния в. "Утро") в Русе. В Института по философия при БАН защитава докторска дисертация върху идейно-естетическите възгледи на д-р Кръстю Кръстев. Живее и работи в София: журналистка във вестниците "Кооперативно село", "Земеделско знаме", "Подкрепа", "Демокрация" и др., като най-продължително е в "Земеделско знаме" и "Демокрация"; нейни статии на исторически и литературни теми, интервюта са публикувани в сп. "Философска мисъл", "Родна реч", "Общество и право", "София" и др., във в. "Литературен фронт" (по-късно и "Литературен форум"), "Литературен вестник", "АБВ", "Век 21", "Народна култура", "Свободен народ", "Корона", "Власт", "Лечител" и др. Сценарист е на документалните филми на БНТ "Диарбекирски заточеници", "В примката на мълчанието. Змей Горянин" (получил Първа награда от фестивала "Осма муза", 2006), "Потомци на Фичето". Издава книгите: "Житие на Рилския чудотворец" (2009), "От първо лице" (беседи и интервюта, 2013). Участва с доклади и в издаваните след това сборници на научни университетски форуми във В. Търново, Русе и София. Днес живее в Русе.

Сборникът "Везната на бъдещето" включва есета, политическа публицистика и портрети по актуални и злободневни теми, пътеписи, философски размисли и исторически проучвания. Приех с удоволствие да чета суровия материал като редактор на книгата по много причини - на първо място тези от морален и политически характер, но и също заради етическия и естетически патос на текстовете, тяхната безкомпромисност и радикализъм. Останалото можете да прочетете в предговорния текст на Любен Лачански "Видрицата на Виолета срещу носталгията по преоценената бира". В "публицистично подвижния" си текст (както сам Лачански го нарича) той е не само сериозно игрив (да говориш за такава книга, това означава донякъде трагикомизъм, да се смееш през сълзи), журналистът, поетът, писателят пише за сборника на своята колежка с много любов и разбиране, нарича я "Видрица" по съчинението на поп Минчо Кънчев, а "видрица" значи оная каца, по-скоро ведро, с което циганите ходят да просят от къща на къща и го пълнят с всевъзможни неща за ядене; в този контекст книгата на В. Радева е "видрицата", събрала в различни журналистически жанрове едни от най-значимите събития и личности от годините на Прехода, но и преди това, и там е приемствеността, идеята, че днес не започва от нас. При първата си селекция бях сортирал текстовете в три големи раздела: политически статии; дух, духовност, народ; пътеписи. Заглавията пък варираха от "Книга за близкото минало", през "Места на паметта, дълг на паметта", "Из ломовете на паметта", "Историческата памет - амнезия и реконструкции", "Единствената България", "Везната на бъдещето", та до "Форсаж. Двойното счетоводство на паметта". И все пак "Везната на бъдещето" е наистина сполучливото заглавие, "шапката" на голям масив от иначе разнопосочни текстове, писани в различни години и по различни поводи, но имащи за цел да ни внушат, че и днес "нищо не е мръднало истински от времето на часовникарски изпипания посткомунистически преврат на 10 ноември 1989 година" (Л. Лачански). В книгата си В. Радева рискува да "съживи" наново своята публицистика отпреди четвърт (и повече) век, а парадоксът е, че тя звучи актуално, което е повече от тъжно. Дистанцията на годините, евентуалните промени, трудната за прогностика материя тя се опитва да вкарва в синхрония чрез Post scriptum-и към доста от текстовете. Изводите им почти винаги звучат песимистично. И все пак това е книга за паметта. Текстът, дал заглавието на този сборник, е публикуван във в. "Литературен вестник", бр. 14 и 15, 1994 г. Един удивително актуален текст, предвид засиления тероризъм през последните няколко години в световен мащаб. Текст с есхатологични оттенъци, аналитичен текст, който тръгва от конкретни събития (кървавата баня, устроена от д-р Барух Голдщайн в Хеброн на 25.02.1994 г. над молещи се палестинци), през книгата на Тодор Мачканов "Библията, Израел и краят на света", антисемитизма, Русия, еврейството и българския опит... За да завърши с пророческото изречение: "Идващите събития са везната, на която Бог ще претегли нашето бъдеще".

Структурно сборникът събира разнородни текстове в 7 дяла: "Дамоклев меч", "Заложници", "Поклонения", "Кривите огледала", "Политически пируети", "Несъстоялото се покаяние" и "Отдаденост". "Везната на бъдещето" финализира първия раздел, където основният текст е "Раздяла с Антихриста" - един текст с интересна издателска съдба, която визира не само страховете и пируетите на Прехода, но и доказва по един категоричен начин, че раздялата не само с мумията на Ленин, но и с идеологията на посткомунизма, не са се състояли, а според Путин "този проблем не стои в дневния ред на това поколение". С подобно политическо внушение са останалите няколко статии от раздела, коментиращи Русия, проблемите на руската империя и месианизма й, идеологията на комунизма, но и унгарската революция от 1956 г., духовните мостове между Теодор Траянов и ген. Гарекин Нъждех (едно сравнително непознато име на арменец, чиято участ е трагично преплетена и с нашата българска съдба).

Разделът "Заложници" коментира български "злободневни" теми: за земята и проблемите на селото, за "панелния човек" и новото време, за Русе и екологията, за ролята на Обществения комитет за защита на Русе (вж. особено любопитните протоколи от партийни заседания малко преди и след преврата от 10 ноември, от думите и поведението на агентурните "водачи" на народа в тези първи години). Страници, пълни с патос, но и много истини около началото на прехода, които времето лека-полека заличава в паметта на следващите поколения (всъщност статията "АЕЦ - Белене ще работи 30 години, а ще я изплащаме половин век" от 1993 г. би представлявала интерес за мнозина и днес, особено днес).

"Поклонения" покрива донякъде онова писателско поле, което бихме нарекли пътепис в най-широк смисъл. Тук естествено (за автор, свързан с Русе и региона) са Ломовете и Червенската крепост, Рилската обител (в същността си едно прекрасно есе от 1974 г.), един текст за цар Борил и богомилите ("Анатема"), друг за Кръстова гора - "Българският Ерусалим", трети за Бачковската Света Богородица Елеуса - Чудотворната - текстове по-скоро поклоннически, изпълнени с трепет и възхищение, религиозно смирение и вяра; от друг порядък е типичната травелогия "Пилигрими", в която са втъкани личните разкази за вярата и мечтите за пътуване до Светите места, като основен е все пак разказът за видяното, преплетен с разказите за свещените градове и герои от Библията, в основата си един поклоннически акт.

Есетата в раздела "Кривите огледала" съдържат онези размисли, които ни спохождат по време на големите религиозни празници - Възкресение Христово, Голяма Задушница, но не само: това е патосът и енергията от първите демократични години, когато правехме равносметки (и разчистване на сметки със старото), питахме неистово - Защо не сме религиозни, а безбожници?; В какъв свят живяхме досега?; Защо омразата разяжда духа ни?; Как да отхвърлим с действия остатъците от комунизма и неговите рецидиви?; Защо забравата е смъртта на един народ?; Кое е новото "отбрано общество"? Раздел, който побира естетическите, етическите и религиозни проблеми на човека от посткомунизма, пречупени, разбира се, през политическата призма. И тогава идват изводите, изведени в заглавия: "Самоунижението на несвободния", "Мислещата тръстика, която си въобрази, че е Бог", "Нуждаем се от нови апостоли, а не от властолюбци", "Да се откажем да слугуваме на злото", "Загива не културата, а мъртвороденото в нея". Есета, писани през първите няколко години на Прехода, в езика на онова време, без излишен релативизъм, но с огромен патос и решителност.

"Политически пируети", както подсказва заглавието на този раздел, обединява текстове на В. Радева, публикувани предимно в бившите вече вестници "Демокрация", "Век 21" и "Подкрепа" в почти десетгодишен период след "избухването на демокрацията" и те засягат актуалните политически процеси и лидерите от този най-активен в новата българска история период. Тук са д-р Петър Дертлиев и Александър Каракачанов (по повод поредните избори; вж. още в P.S. прелюбопитното писмо на Енчо Мутафов до авторката по повод статията, в което той изразява възхищението си от позицията на В. Радева, по това време пребиваваща в с. Черешово, Разградско), тук са властническите амбиции на новите/стари партии, разкритията за комунистическите престъпления, техните жертви - "народни врагове" (безименни, но и такива като Вълко Бангеев, който "е убит и после е осъден на смърт", Харалан Попов, "който става мъченик заради своята вяра", Илия Минев - "българският Нелсън Мандела"), тук е и острата журналистическа рефлексия по повод полицейския произвол на 24 май в Цариброд (1998 г.), както и по редица политически актове/пируети на новата лява коалиция и мимикриращата БКП/БСП.

Последните два раздела на книгата обхващат теми около нереформираната Българска православна църква (БПЦ) и нейния патриарх по това време Максим ("Несъстоялото се покаяние"), а финалният дял "Отдаденост" е посветен на знакови за България личности и исторически събития - "Знаменоската на Свободата" Райна Княгиня (с два текста - единият във в. "Земеделско знаме" от 1976 г., а другият във в. "Демокрация" от 1996 г.); Петър Парчевич (1612-1674), "духовникът, заложил кариерата си заради свободата"; Мелпомена (Менча) Кърничева (1896-1964) - "геройското чедо на Македония", която извършва терористичния акт срещу предателя Тодор Паница във виенския Бургтеатър през 1925 г., а след това до края на живота си през 1964 г. е съратник, другар, любима и съпруга на Иван (Ванче) Михайлов; Освобождението (от 27.02.1990 г. във в. "Народно земеделско знаме", в която за първи път след 10 ноември авторката поставя публично въпроса за връщането на националния празник на 3 март, както се е чествал преди комунистическия преврат от 1944 г.); Независимостта ("осъществената народна мечта" през 1908 г.; тук в P.S. В. Радева след кратък анализ на случващото се в официалния календар на посткомуническа България уточнява: "В някои свои публикации след 27 февруари 1990 г. съм се връщала на въпроса за датата на националния ни празник и съм приела безусловно мнението на редица историци, че за национален празник трябва да бъде обявен 22 септември".); всеучилищният химн "Върви, народе възродени!" - неговата история и идеологическата преработка по време на социализма (визиран в две статии: във в "Литературен форум" от 1992 г. и в. "Демокрация" от 1995 г.).

Сборникът "Везната на бъдещето" наистина е книга за паметта, и най-вече паметта за близкото минало. Необходима книга, особено за късата историческа памет на българина. Обективна и съзидателна. Провокираща, дискусионна, понякога радикална, но облъхната от българския дух, стремежа към истината и справедливостта. Честна книга, която без непременно да търси възмездие, ни кара да се чувстваме отговорни; да мислим, но да почувстваме фактите и хората от това близко минало, за да ги разберем. Която задава въпроси, но търси и отговори, отговорности за онази шизофрения, владяла ни 45 години; гневна книга, насочена против фалшифицирането на историята, против непокаялото се духовенство, пируетите на нечистоплътни политици. Но това е и книга, която е обърната към културата и нейното съхранение (в този контекст Л. Лачански в предговора си цитира Чърчил: "...ние ако не защитаваме постиженията на цивилизацията в областта на културата и изкуствата, то защо ни е каквато и да е армия, каквато и да било отбрана".). Книга-поклонение пред духовната мощ на един народ-страдалец, травелогия в дебрите на духовността.

Достойнство на сборника е неговото илюстриране с множество фотографии (черно-бели и цветни), които усилват неговата документално-архивна тежест. Текстовете са писани след предварителна задълбочена подготовка и проучване на събития и личности, а солидната филологическа и философска подготовка на Виолета Радева й е позволила успешно да се справи с предизвикателствата от теологичен, литературен и исторически характер.

 


Виолета Радева. Везната на бъдещето. Русе: Лени АН, 2016, 296 с.

 

 

© Владимир Шумелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.09.2016, № 9 (202)