ПОЧИТ И ПРЕКЛОНЕНИЕ ПРЕД ВЕЛИЧИЕТО НА СТАРОПРЕСТОЛНИЯ ТЪРНОГРАД

Владимир Шумелов

web

Това е "сборник с научни и научнопопулярни статии за събития, дати, личности и паметни знаци" - дело на дългогодишната специалистка от РИМ - В. Търново, Тянка Минчева. Преминала през всички длъжности на Регионалния исторически музей във В. Търново от 1970 до 2005 г., до завеждащ отдел "История на България XV-XIX век", тя цели 35 години работи за изследване и популяризиране на богатото историческо минало на старопрестолния град, взема дейно участие в реализирането на много музейни експозиции във В. Търново, Бяла черква, с. Драганово, Г. Оряховица, Стражица.

В 109 статии от научен и научнопопулярен характер, научни съобщения и слова, събрани в луксозен голямоформатен том (480 с.), авторката събира най-значимата част от своя дългогодишен изследователски труд, насочен към културно-просветния и политически живот на Велико Търново и околностите му през Възраждането, както и с основните крупни държавнически актове след Освобождението от турско робство. Текстовете не са структурирани в дялове, което създава впечатлението за тяхната цялостност и неделимост в името на основната идея, пронизала книгата - родолюбие, чувство за преклонение и възторг пред обаянието и величието на старопрестолно Търново. Ето така тя е формулирана от авторката: "... в робските векове Велико Търново живее в съзнанието на българина като последна българска столица-крепост на гордия му и свободолюбив дух, средище на борбата му за независима просвета, църковна самостоятелност и политическа свобода, а след Освобождението утвърждава мястото си на град на българската държавност и държавнически традиции" (с. 6). Идея, която се базира на историческата памет за многовековната история на този митичен български град, но и в която е заложена неговата изключителна природна даденост и архитектурна неповторимост, но мисля на първо място - като столица на българския дух и духовност.

Статиите в този сборник следват една хронологична рамка, но разгледани тематично, в тях можем да открием няколко важни ядра: фолклор и бит в града; търговия, пазари, образование и просветно дело в Търново през Възраждането; манастири, църкви и читалища; прояви на църковно-националните борби за Освобождение в Търново и околностите му; видни дейци на тази борба; Освобождението на старата българска столица от турско робство и участието на търновци в него; събития и факти, укрепили старата слава на Търново след Освобождението. Тези тематични ядра са уплътнени от статии за отделни важни дейци, оставили забележителни следи в българския материален и духовен живот преди и след Освобождението - личности, свързани със старата българска столица и нейните национално-освободителни борби, с изграждането на новата българска държава. И безспорният принос на книгата, подчертан от нейния редактор, проф. д-р Петко Ст. Петков: "... представянето на най-важните паметници и паметни места във Велико Търново, както и на редица национални и местни празници и тяхното честване в старата столица" (с. 7).

Сборникът се открива с група научни статии върху народно-песенния фолклор, в който е съхранена паметта на старата столица и е отразено съпротивителното движение на населението срещу османския поробител; в отделна група статии е визиран бита на града през Възраждането, в частност модата, разкрито е миналото на Търново и търновци (по сведения от архива на кмета Николай Стефанов Георгиев). Основните изследвания на авторката са с акцент върху Търново през българското Възраждане: разгледан е въпросът за пазарите, панаирите и търговията, личността на майстор Кольо Фичето и творческите му връзки с Търново и Търновския край, църквите, в частност църквата "Св. Никола" като значим духовен център, образованието (с отделна статия върху девическото образование) и просветното дело в Търново и Г. Оряховица, отделни манастири - Капиновския, Плаковския, Петропавловския, първата културна институция през Възраждането - читалище "Надежда"; отделни текстове са посветени на видни личности от този период, свързани с духовния живот - Иларион Макариополски и идеята на търновци за първото българско Богословско училище, Евгения Кисимова и заслугата й за издигането на Паметника на обесените 1876 г., Иван П. Славейков и приносът му за развитието на читалищата "Трудолюбие" в Трявна и "Надежда" в Търново, думи за първата българска печатна книга "Абагар" по повод нейната 350-годишнина, приносът на Никола Пиколо в световната културна съкровищница, дарителската, обществена и литературна дейност на Михаил Кифалов, връзките на Софроний Врачански с Търновския край, родословието на видния търновец Хаджи Николи, място е отделено и на най-мощното революционно съзаклятие у нас през първата половина на XIX в. - Велчовата завера от 1835 г., тук са и имената на видните и достойни синове и дъщери на български народ от периода на Възраждането, свързани с Търново и околностите му - Филип Тотю, Васил Левски, Христо Иванов Големия, Отец Матей Преображенски, търновката Бяла Бона (Бона Ганева Станчева), поборникът Танко Добрев, Георги Измирлиев-Македончето, Вичо и Сидер Грънчарови, тук са учителите и жените от Априлското въстание, дейността на Търновския революционен комитет и Вътрешната революционна организация (ВРО), тук, естествено, е фигурата на Стефан Стамболов (неговият род по мъжка линия, в спомени от с. Самоводене и в текст по повод 100-годишнината от гибелта му, но той ще се появи и по-натам в съдържанието със статии за него, които разкриват мястото на бележития държавник и политик в новата българска история), но също малко известни факти, като този за търновеца Атанас Андреев, превел писмото, което Хр. Ботев връчва на капитана на кораба "Радецки". Отделно тематично ядро представлява Освобождението на Търново и България от османско владичество: статиите визират участието на търновци в Опълчението (със списък на опълченците от Търново, загинали в Руско-турската война), отличията на опълченците във войната, Самарското знаме и Търново, участието на интелигенцията във войната, Освобождението на Търново в спомени на съвременници, формирането на редовна българска войска и др. Следосвобожденска България и Търново е тематично ядро, около което са развити въпросите за актовете на новата българска държавност, свързани със старата българска столица - Учредителното събрание (УС) и новата българска Конституция, депутатите от Търновска губерния в УС, участието на П. Р. Славейков в УС и неговата журналистическа дейност по това време, Търново и Съединението (1885 г.), участието на търновци в Сръбско-българската война (1885 г., с приложен списък на участниците), обявяването на Независимостта в Търново (1908 г.) отношението на жителите на града към крупния държавен акт, както и факти около написването на химна на Независимостта от бургазлията Георги Шагунов. Важно място в структурата на сборника заема финалното ядро статии, свързано с музейното дело и паметните места и знаци в града, празници, отделни имена на важни за историята на ново Търново личности. Тук са основоположниците на музейното дело - от събирачи като Стоян Пенев Ахтар, през д-р Васил Берон, Моско Москов, Тодор Николов, до Леон Филипов; музеят "Възраждане и Учредително събрание", Търновският затвор - единственото подобно учреждение у нас, превърнато в музей (статия, придружена от Списък на поборниците, лежали в затвора през различни етапи на националноосвободителното ни движение); Паметникът на Асеневци; "Паметникът на победите" (известен като "Майка България"); паметникът-обелиск "Велчова завера"; паметникът на Ст. Стамболов и Стамболовият мост, родната къща на бележития държавник; внимание е отделено на историята на българския химн, на българското национално знаме, на Деня на народните будители, Празника на духовността и националното ни самочувствие - 24 май, Празника на Велико Търново, Бабинден; не са подминати и такива личности - учени и хуманисти, меценати, ратници на музейното дело, като д-р Марин Русев, Христо Попов, Асен Разцветников, Пеню Велков, Леон Филипов, Богдан Султов, Стефан Цонев. Томът завършва с "Хроника на Великите народни събрания", "Кметовете на Велико Търново от Освобождението до 2013 година" и 30 снимки, визуализиращи града от края на 19. и началото на 20. век, документи и крупни държавнически актове.

Наистина необходима книга-енциклопедия на живота на един от емблематичните български градове в един от повратните моменти от раждането и утвърждаването на новата българска държава. Книга, която би трябвало да бъде настолна за "всеки, който е имал шанса да се роди, живее или да се докосне до тази българска твърдина. Съприкосновението с нея го белязва с магията да я носи в себе си цял живот, като послание, което трябва да съхрани, опази и предаде на идните поколения. Устоял на превратностите на времето, изпълнен с тайнствата на древността и пропит от богати традиции с непреходно величие, днес старопрестолният Търновград кара жителите си да се чувстват горди с миналото му и уверени за бъдещето си".

© Владимир Шумелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.04.2014, № 4 (173)