|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗА НОВИЯ РОМАН НА СВЕТЛА АНДРЕЕВАВладимир Шумелов Светла Андреева дебютира през 1985 г. със сборника разкази "Телевизор и канарче" (изд. "Народна младеж", София) и заслужено се нареди сред обещаващата фаланга от автори, които по това време пишеха т.нар. психологическа проза. През 2000 г. тя издаде и втората си книга с разкази под заглавието "От дявола родени" (изд. "ПАН-ВТ", В. Търново), с която защити достойно дотогава разработваните теми и идеи. Седем години след това се появи и първият й роман "Козите на Джим" (изд. "Астарта", В. Търново) на съвременна тема от времето на Прехода. Изминалите години и търпението бяха дали резултат - макар и камерен като сюжет, в текста личи усет към епичния наратив и обобщението, явни са постиженията на авторката в стилово и композиционно отношение. Ето защо не се учудих на втория й роман със заглавието "Хляб за грешници" (с първоначално заглавие "През есента на тази година"), който бележи израстване в творческите й търсения. Вроденото й любопитство на белетрист, практикуваната с години журналистика, както и професионалните й занимания с асоциални типажи от последно време й дават необходимата фактология. Но те не са достатъчни - в книгата художествената интерпретация на фактите надгражда пластове от проблеми и обобщения, които поставят читателя пред избор. На пръв поглед проза от този тип се пише масово - както по света, така и в България. Без да търсим влиянията върху писателския талант на авторката, ще цитирам една статия на Пламен Тотев в сп. "Пламък" от 2001 г. (бр. 7 и 8) - "Носталгия по 80-те", в която той анализира дебютната проза между 1980-а и 1989 г.: в областта на белетристиката през посочения период книгите са 112, а дебютът на Светла Андреева е поставен с положителна оценка в контекста на прозата на Красимир Димовски, Румен Балабанов, Христо Карастоянов, Живко Желев, Георги Гълов, Виктор Пасков, Валентин Георгиев, Светослав Мичев, Валентин Даневски, Емил Люцканов, Васил Люцканов, Здравка Евтимова, Кин Стоянов, Марин Крусев, Георги Чаталбашев, Деян Енев, Петър Кърджилов, Валентин Пламенов и мн.др. Когато обаче говорим за психологическа правдивост в книгите ("в които тя не е самоцелно търсена, а е неделима част от претворяването на действителността"), паралели се чертаят между писането на Светла Андреева и Катя Владимирова, Евгения Иванова, Красимир Крумов, Людмил Тодоров, а също Илинда Маркова, Валентин Робов, Димитър Томов, Галина Рулева... С приликите дотук, защото все пак говорим 80-те, а за евентуални влияния на новите тенденции можем само да гадаем (реплики към едно писане, близко до любовния роман с криминален привкус или нещо подобно). Прозата на Светла Андреева залага на традиционния третоличен разказ, със споменни ретроспекции и вникване в психологията на героите, правдиво изграден диалог и запомнящи се характерни детайли на описанията. Ако трябва да бъдем конкретни, романът (или по-право повестта) се доближава до битово криминале: монотонността на всекидневнието, уютът на типичния средняк (доколкото днес можем да говорим за средна класа) е взривен - дете е отвлечено, подложено на блудствени действия и убито. В центъра на събитията е главната героиня Таня - санитарка в общинската болница... Дотук със сюжета (все пак говорим за криминале). Сякаш четеш класическите автори от рода на Сименон, където и природата е герой, а всичко тече някак подмолно и същевременно се ядосваш, че не си го видял, защото е било пред очите ти. Лично аз предпочитам Труман Капоти и неговия роман "Хладнокръвно" (1966). Разбира се днес методологията му ("проучи историята като журналист, но я разкажи като писател"), довела до налагането на понятия като "нова журналистика", "неизмислена проза", "документален роман" и пр. е отчасти архаична, но е останало главното: интересният разказ, добросъвестното боравене с фактологията и личното отношение към описваните факти и събития. С последните мисля добре се е справила българската авторка, описвайки една (обикновена!) история за разпада в социалния живот в българската действителност, която иначе можем да намерим като медийно всекидневие по вестници, списания, електронни издания, в научни изследвания. Успехът на Светла Андреева се състои в това да анализира една екзистенциална дилема, като я трансформира в криминална, и да направи нужните социално-психологически внушения. Без претенциите за криминален роман, текстът проследява механизма на това как една обикновена жена може да се превърне в убиец. Иначе - роман за престъпление и възмездие, за вината, за чистилището, за силата да вземаш решения, за идващия Видовден... И за разлика от "Хладнокръвно" съвсем не е толкова "мрачен".
Светла Андреева. Хляб за грешници. Велико Търново: Фабер, 2013.
© Владимир Шумелов |