НОВИЯТ СТРИНДБЕРГ

Владимир Шумелов

web

Три пъти се издрайфа, преди да докопа синджира на казанчето. Отвън се опитваха да изкъртят вратата. Водата напълни чинията и преля, краката му подгизнаха във фекалии и слуз. Сигурно беше поспал. Погледна зарешетеното прозорче над главата си: между железата не можеше да се провре и еректирал пенис. Попипа своя (не го виждаше); не беше на мястото си, но беше в ерекция. Беше достатъчно. Опита се да го захапе и почти успя да повърне в краката си.

Воят отвън не спираше. На две крачки от дупката над главата му тъп влюбен се обясняваше. Глух. Горе в бардака се клатеха полуиздрусани; после всеки се потапяше някъде. Когато отвори вратата...

Събуди се след 24 часа в легло. В една стая. Подът й беше постлан с използвани спринцовки и кондоми. Смърдеше на пот, похот и дрога, на болница, стари фасове и алкохол. Някаква мастия сновеше наоколо и го щипеше. Беше като в текст на Веня Ерофеев. Той не беше чел Веня и се опита да я изнасили. Позволиха му, но не беше като на родео. Всъщност никакво родео нямаше, въпреки че го беше възкачила. Попъшка и се помята, а после се зае орално. Все едно италианец обядваше с жаби. А той бе сух като Невада. Върху него лежеше превъзбудена игуана. Почти невинна. Вече не пъшкаше, съскаше и удряше с юмрук гърдите му. После каза нещо мръсно, вдигна си олигавения задник от тестисите му и отиде в банята.

Когато се върна, той още лежеше. Дрипа. Казаха му, че е шибан Стриндберг и го пратиха да пише. Да пише. После...

После се напи. А когато остана сам, заплака. Цедеше сълзи без звуци. Отвори вратата на балкона и навън запълзяха мъгли. Сигурно не всичко беше свършено. Номерът беше да те разберат. Досега никой не си бе направил труда. Тогава - потапяй се или плачи, докато има смисъл. Продължи да се тресе без отговор. Мекотело.

След 24 часа се събуди. В легло. В някаква стая. Нямаше глад. Все пак се друсаше отскоро. Но беше забравил защо започна. В съседната стая двама се чукаха така, че стените стенеха. Само единият беше влюбен.

Облече се и си изми зъбите. Получи ерекция, без да го докосне (мислеше за единия от двамата, които се бяха изчукали оттатък). Хванаха го нервите, защото беше свършила без чувство, и го заблъска върху ребрата на парното. Не го заболя. И кръв не пусна, макар че щеше да се пръсне.

После заспа. Сънува сиамка, която лежеше върху лицето му; женски гърди от дунапрен, месо, което течеше. Устата му бе пълна с косми. Повръщаше по гръб, без да мръдне. Вече нямаше черва.

И следваща доза нямаше. Беше вирусоносител. От три години. Хвърли топа, малко преди да бъде обявен за "новия Стриндберг".

© Владимир Шумелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.03.2012, № 3 (148)

Други публикации:
Владимир Шумелов. И така нататък. В. Търново: Фабер, 2007.
Владимир Шумелов. Между Бекет и Аз. В. Търново: ПАН-ВТ, 1998. II изд. В. Търново: Фабер, 2003.
Антология "Търновска проза". В. Търново" ПАН-ВТ, 1997.
Ах, Мария и приятели (София), ,бр. 2 (VII), 1995.
Литературен вестник, бр. 30, 01.-07.1994.