Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СТАМБОЛОВ И ЛЕВСКИ - НЯКОИ КОРЕКЦИИ

Владимир Шумелов

web

Николай Иванов. Нови факти за В. Левски и С. СтамболовСлед десетилетия изследователско-търсаческа дейност родолюбецът - писател, филолог и историк Николай Иванов (1954) от В. Търново, решава да издаде поредица от документални романи, които да бъдат продължение на двете му книги "Апостолските времена" (1987, трета награда от литературния конкурс в Пловдив по повод 150 г. от рождението на Левски) и "Смъртта идва в петък" (1989). На бял свят се появява обаче само "Избраникът" (1994). И идва времето на новите факти за живота и дейността на великите мъже на България Стамболов и Левски, които се появяват в книга в началото на 2014 г. Това не е случайно: Николай Иванов вече е издал своите книги за "апостолските времена", отделни монографии, свързани с героите им и неговите изследователски усилия са традиционно фокусирани около тях и личностите, борци на народна свобода, с интерпретацията на стари и изнасянето на нови факти и документи; с едно отклонение - издадената през 2010 г. книга "Едно пътуване на българи с "Титаник", свързана също с изнасянето на нови и непознати досега факти около гибелта на прочутия лайнер преди 100 години и загиналите българи, която обаче е обект на друг критически текст.

Защо Стамболов и Левски са в центъра на новата книга на този автор, също е понятно в контекста на историческите интереси на Н. Иванов; нещо повече - тя претендира за принос в изнасянето на нови факти и документи и осветяването на непознати страни от личностите им и епохата, в която са живели и работили. Основна задача на автора е реабилитацията на Ст. Стамболов - един процес, който макар и започнал отдавна, все още продължава (като имаме предвид колко трудно е пречупването на рутината и инерцията в историческото мислене на българина; в този контекст вж. паметната плоча в памет на поп Кръстю Тотев Никифоров (1838-1881) на трета корица на книжката, а и за този "предател" ще стане по-ясно от едно писмо в самата книга).

Н. Иванов подхожда към фактите като разследващ писател и историк, но книгата не е обособена структурно в отделни части. Неразчленимо и монолитно тя започва със Стамболов и частта за него е почти две трети от обема на книжното тяло; разказът, свързан с името на Апостола, прелива с предишния, без странични обяснителни бележки или встъпления. Бихме приели това като непрофесионално структуриране или недоглеждане, но всъщност непрекъсваемият исторически наратив има желязна логика за вътрешното единство между тези два разказа-разследвания, които често се преплитат и допълват. Сам писателят казва, че след обесването на Апостола и кратковременното заместничество от Атанас Узунов, мястото му заема Стамболов и продължава неговото дело. Стефан Стамболов поставя въпроса за опазване на архивите на Левски след Освобождението и именно тук се запознаваме с едно уникално писмо от 9.10.1878 г., с което Илия Поплуканов иска обесването на поп Кръстю. Разбира се, по различни причини Стамболов не се намесва в случая, а авторът на книгата поставя този и всички други факти в исторически контекст, за да изобличи фалшификаторите или да внесе яснота в тяхната интерпретация. Преплитането на сюжетни нишки при описването на двата образа на българските революционери Стамболов и Левски е логично и необходимо, ето защо книгата звучи цялостно. Да не забравяме обаче, че целта й е да покаже нови и в повечето случаи неизвестни архивни документи, свързани най-вече със съдбата на Стамболов. По този начин стават по-широко обществено достояние факти, като този, че през 1877 г. по нареждане на ген. Черкаски не е допуснат като революционер в армията, а е бил преводач; през следващата година неговият опит е използван при формирането на Земската войска (противно на досегашни твърдения, че само е раздавал помощи в Добруджа). Приведени са многобройни факти, които доказват неговата ефикасност и прозорливост като държавен мъж още по време на войната и в първите години след Освобождението. На практика той поставя основите на новата българска армия; публикувана е и речта му пред новия набор на Земската войска.

Без да се спираме на многобройните архивни свидетелства за дейността на Ст. Стамболов преди и след Освобождението, ще отчетем само, че авторът на тази книга има остър нюх на исторически откривател и това личи и в предишните му книги. Не можем да подминем обаче една странна случка, свързана с Поплукановата къща в Ловеч. Там през 1973 г. е открито златно съкровище от комитетски пари на 30 см дълбочина - 1364 златни монети с различна нумизматична стойност и изчислявани на няколко милиона лева. Монетите били скрити в картечни кутии - капсули. Авторът подлага на щателен анализ артефактите и случилото се преди 40 години, като привлича в помощ дори и изказването на Цанка Петкова (заснимана с камера през есента на 2013 г. на Самоводската чаршия във В. Търново пред магазина й за сувенири), технически ръководител на строителния обект в Ловеч по онова време. В резултат на направеното разследване Н. Иванов поправя някои неточности около това "съкровище", а именно: че поп Лукан не е разполагал с артилерийски гилзи (в които са били монетите, както се е твърдяло; експертните оценки изясняват в какво точно са били поставени) - приложени са снимки и чертежи от Ръководство по артилерия от това време и др.; изяснява се денят, в който най-вероятно са били заровени - 15 юли 1878 г.; на базата на различен документален и архивен материал авторът разсъждава върху някои пропуски на предишни автори и ролята и съдбата на комитетските пари.

И нещо не по-малко важно: "Каква е предисторията на провала, довела до успешния удар на тайното шпионско отделение в Империята върху революционния комитет в Лясковец" (с. 94). И тук отново се сблъскваме с фалшифицирани документи, внедрени информатори, с битката между враговете Левски и Шнайдер ефенди (началник на шпионското отделение)... До залавянето на Апостола и неговата смърт. След това на мястото му идва младият Стамболов, който и след Освобождението продължава да се интересува от всичко, свързано с Апостола на свободата. И може би за да удовлетвори нездравословното любопитство на жълти и всякакви изследователи на фактите около гроба на Левски и точно кой е предателят му, Н. Иванов ни разказва (с документи) за строежа на паметника на Апостола в центъра на София - един по-скоро тъжен сюжет. Не по-малко тъжен от разказа за търновския търговец Стефан Карагьозов, който след очна ставка в Търновския затвор разпознава Левски (той умира внезапно във фабриката си местността Устието, а след Освобождението тя е продадена на държавата за казарма); но тук са и имената на Димо х. Вълев, Светослав Миларов (Сапунов), на знайни и незнайни шпиони и доносници, предатели.

Все пак книгата завършва с едно оптимистично писмо на Стефан Стамболов от 29 юли 1890 г. до съпругата му, в което описва впечатленията си от Черно море в есеистична форма. Според поета Иван Есенски това есе е своеобразно продължение на поетичните му мотиви. За Николай Иванов в него прозира "искрената му любов към България", то е "един светъл пример за всички нас за недостижимия му патриотизъм".

След подобни книги възниква и нужният въпрос: само любопитството ли днешно задоволяват, или имат някак по-висша цел? Ще го кажа така: време е фрагментарността в изследователските усилия да бъде канализирана и концентрирана - в случая тази на Н. Иванов - в едни по-мащабни и монолитни трудове, които да включват всичко за Стамболов, и ранните му години, за да бъде издадена една биография на революционера и държавника, която да коригира някои несъответствия. Нещо наистина необходимо сега.

 


Николай Иванов. Нови факти за В. Левски и С. Стамболов. София: КомСервис ЕООД, 2014.

 

 

© Владимир Шумелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.07.2014, № 7 (157)