КРАТКИ РАЗКАЗИ ЗА ДОБРОТАТА

Владимир Шумелов

web

Логично бе след последната си поетична книга "Не отвръщай лице, Господи!" (2010) Ружа Велчева да издаде този сборник с кратка проза. Ще започна с думи не от любимия й Маркес, а от любимия ни Хемингуей. Ето между другото какво казва той в интервю пред Джордж Плимптън по повод "Старецът и морето": "Провървя ми, защото в разказа ми имаше добър старец и добро момче, а напоследък писателите са забравили, че съществуват подобни хора". Казва, разбира се, и други верни неща, но ние няма да се отдалечаваме от основната тема, пронизала от край до край разказите на българската авторка: добротата на човека в неговото нещастие. Всъщност основният въпрос, който повдигат разказите, е морален: как да живее човекът в нищета или в труден за живота момент, за да запази човешкото си достойнство?

Кратката проза на Ружа Велчева звучи притчово, което авторката съзнателно е усилила чрез колажирането с текстове от Библията. Тази модерна техника използва и Деян Енев във великолепния си сборник с разкази "Господи, помилуй!" (2004). Този тип проза си служи с колажа (в нашите случаи - смесването на основния текст с канонични християнски фрагменти, документални свидетелства от пресата или от свещеници, приписки, изповеди и пр.) и той има важна функция в структурата и цялостния тон на книгите, засилва тяхната автентичност. Трябва обаче да подчертаем, че тази "градска" в основата си проза не е типично християнска; в нея християнското е по-скоро странична проекция, в противен случай "това би ги белязало с евтина доктриналност" (както пише Калин Янакиев в предговора си към "Господи, помилуй!"). Разказите в "Морга за изгубени души" са съвременни късове от живота на т.нар. "малки хора" (да ги номинираме в по-широк смисъл - "тихите", "кротките", "неудачниците", "страничните", "маргиналните", "незабележимите" - онези, които цар Давид в своите псалми назовава "анавим" - "кротките", облажавани от Иисус). Това е традиция, белязала голяма част от прозата в новата българската литература (Йовков, Е. Станев и мн.др.).

Сборникът "Морга за изгубени души" обхваща 24 кратки разказа (момента) из живота на български жени. Те са фиксирани хронологично: в определени часове на денонощието, на определени топоси, които разкриват най-добре техните характери и постъпки. Разказите оформят цикъл, с общи герои и място на действието - провинциалния град, и лесно е да се досетим, че всички са взети от действителността, твърде близка на авторката (без да изключваме и известна автобиографичност). Цикълът започва със "Старицата" на зазоряване и завършва със "Севдалина", горе-долу по същото време. Темпорално е затворен в рамките на едно денонощие - Свети петък преди Великден, като върви от зенита на живота към неговото начало, а обратното броене е белязано от Надеждата (иде Възкресение). Двадесет и четири женски съдби, фиксирани в двадесет и четири часа от едно важно за живота ни денонощие. Най-тежкото и тъжното за Божия Син - неговите мъки, поругаване, разпване на Кръста като жертва на цялото човечество. Съдбите на тези жени в провинциалния град се преплитат, наслагват, белязани са от трагиката на момента (трудното до невъзможност за оцеляване време на Прехода след падането на комунизма, което в случая е експлицирано в този най-тъжен ден от Страстната седмица, когато постът според църковния канон е особено строг, дори вода не се пие, не се работи, и както казва народът - на Велики петък и пиле не пее, и гнездо не вие). Това са жени на различна възраст, с различен социален статус, с различно минало и неясно бъдеще. Има обаче нещо, което ги свързва: тяхната доброта, нежно сърце и жадна за любов душа. Разбира се, всяка носи своя кръст, грешна е, а Разпети петък е денят, в който трябва да минем "под масата" - за здраве, а пък и за опрощаване на греховете. Така е според суетата на народното поверие, иначе цветето, което ни дава свещеникът, се превръща в символ на вярата и утехата, че ето - още малко и гробът ще остане празен, Христос ще възкръсне. В очакване на чудото - това е моментът, в който героините на Ружа Велчева са поставени... Блондинката Кукуригото с двайсет лева в джоба очаква своя принц, сакатата Фани с нейната доживотна Голгота и деца в добавка мечтае за нова протеза, клошарката Гълъбина е стигнала дъното, защото е загубила детето си и се е пропила, Цингарела мечтае за своя принц, който обаче обичайно идва под формата на нервен тираджия, не по-различна е съдбата на възрастната клошарка Блатната вещица, в самата божа обител - манастирчето, монахинята Аполинария се мъчи да спаси имотите му от новите герои на деня, Магдалена очаква добрият чичо Гугъл да й прати блага вест, че има цяр и за нейното болно дете, Роза, чиито деца и внучета са отдавна в чужбина, ще хвърли пъпчето на шестата си внучка къде? - ами в темелите на Аулата на Университета, къде другаде?, младата и интелигентна пенсионерка Мария е принудена да прислугва, за да си докарва нещо отгоре за живот, Лили Звънчето се лишава от дълго лееяна и нужна покупка, за да извърши благотворителност, скованата Надежда се надява да оздравее, а Тони-Бонбони разбира, че не диетите ще я направят красив и добър човек, а служенето на Бога чрез новата й приятелка - монахиня Аполинария... Без да бъдем изчерпателни, ще добавим само, че подобни, и в същото време строго индивидуални, са съдбите на останалите героини в тази тънка книжка: Че Гевара, Майка Тереза от Търново, Бързите пръсти, Йована, Васила, Феята, Дарина, Велика, Мина, Марта, Севдалина. Те съставят един женски паноптикум, който, макар и непълен, очертава картината на живота на днешната българска жена - родителка, съпруга, работничка, интелектуалка, любовница, проститутка... - във всички случаи обаче любяща и свободна жена, за което свидетелства и посвещението на книгата на Дочка Начева (Десанка Булачич, 1945-1998) - "поетеса със странна биография и още по-странна поезия, самоубила се трагично в един от крайните квартали на Варна - отчаяна, предадена и от най-близките приятели…" (това позоваване ще намерим още в книгата на Р. Велчева "Любовни досиета", 2003 г.).

Книгата е написана сякаш на един дъх, затова се чете леко, стилът и езикът й са пестеливи, ненатрапчиви, непретенциозни, без модерни технически хватки, за сметка на изключително прецизната композиционна схема. Съдбите на героините на Ружа Велчева са фиксирани в един статичен миг, строго определен за всяка от тях - това е мигът на равносметка, затишието пред буря, мигът преди вземането на решение, и затова пространствено-времевият континуум в сборника играе важна структурираща роля. Ето и мястото, където обикновено можем да ги видим на едно място - бинго-залата. Там работи и студентката Севдалина. "На шега споделяше със състудентите си, че работи в морга за изгубени души. "А защо морга?" - питаха те. "Защото моргата е място, в което обявените за мъртви престояват 24 часа, преди да се обявят за действително мъртви. Има много случаи, когато "мъртвите" възкръсват..." - сериозно им отговаряше Севдалина. "Нещо като Чистилището..." Преди да се отправят душите към Рая или Ада престояват там, да се отсеят страстите, постъпките и греховете... Едно безвремие от 24 часа, в което душата търси своя път към доброто и светлината или към вечен мрак и Геена..."

Във финалния разказ "Севдалина" ще намерим и обобщеното решение на проблема, формулиран в началото: как да живее човекът в нищета или в труден за живота си момент, за да запази човешкото си достойнство? А то е: да издържим пред натиска, за да излезем по-силни от живота; да носим тежестите с мълчаливо достойнство; да победим живота, като го дарим с нов (Севдалина чака дете, докато ходи на работа) - "защото животът е хубав, животът е любов и илюзиите, заблудите и напразните надежди само ни отделят от пъпната връзка с него".

И най-важното: "Не забравяй безкрайните възможности, родени от вярата" (Из Молитва на Св. Тереза).

© Владимир Шумелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.07.2012, № 7 (152)