Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КРАТКИ РАЗКАЗИ ЗА ДОБРОТАТА

Владимир Шумелов

web

Ружа Велчева. Морга за изгубени душиЛогично бе след последната си поетична книга "Не отвръщай лице, Господи!" (2010) Ружа Велчева да издаде този сборник с кратка проза. Ще започна с думи не от любимия й Маркес, а от любимия ни Хемингуей. Ето между другото какво казва той в интервю пред Джордж Плимптън по повод "Старецът и морето": "Провървя ми, защото в разказа ми имаше добър старец и добро момче, а напоследък писателите са забравили, че съществуват подобни хора". Казва, разбира се, и други верни неща, но ние няма да се отдалечаваме от основната тема, пронизала от край до край разказите на българската авторка: добротата на човека в неговото нещастие. Всъщност основният въпрос, който повдигат разказите, е морален: как да живее човекът в нищета или в труден за живота момент, за да запази човешкото си достойнство?

Кратката проза на Ружа Велчева звучи притчово, което авторката съзнателно е усилила чрез колажирането с текстове от Библията. Тази модерна техника използва и Деян Енев във великолепния си сборник с разкази "Господи, помилуй!" (2004). Този тип проза си служи с колажа (в нашите случаи - смесването на основния текст с канонични християнски фрагменти, документални свидетелства от пресата или от свещеници, приписки, изповеди и пр.) и той има важна функция в структурата и цялостния тон на книгите, засилва тяхната автентичност. Трябва обаче да подчертаем, че тази "градска" в основата си проза не е типично християнска; в нея християнското е по-скоро странична проекция, в противен случай "това би ги белязало с евтина доктриналност" (както пише Калин Янакиев в предговора си към "Господи, помилуй!"). Разказите в "Морга за изгубени души" са съвременни късове от живота на т.нар. "малки хора" (да ги номинираме в по-широк смисъл - "тихите", "кротките", "неудачниците", "страничните", "маргиналните", "незабележимите" - онези, които цар Давид в своите псалми назовава "анавим" - "кротките", облажавани от Иисус). Това е традиция, белязала голяма част от прозата в новата българската литература (Йовков, Е. Станев и мн.др.).

Сборникът "Морга за изгубени души" обхваща 24 кратки разказа (момента) из живота на български жени. Те са фиксирани хронологично: в определени часове на денонощието, на определени топоси, които разкриват най-добре техните характери и постъпки. Разказите оформят цикъл, с общи герои и място на действието - провинциалния град, и лесно е да се досетим, че всички са взети от действителността, твърде близка на авторката (без да изключваме и известна автобиографичност). Цикълът започва със "Старицата" на зазоряване и завършва със "Севдалина", горе-долу по същото време. Темпорално е затворен в рамките на едно денонощие - Свети петък преди Великден, като върви от зенита на живота към неговото начало, а обратното броене е белязано от Надеждата (иде Възкресение). Двадесет и четири женски съдби, фиксирани в двадесет и четири часа от едно важно за живота ни денонощие. Най-тежкото и тъжното за Божия Син - неговите мъки, поругаване, разпване на Кръста като жертва на цялото човечество. Съдбите на тези жени в провинциалния град се преплитат, наслагват, белязани са от трагиката на момента (трудното до невъзможност за оцеляване време на Прехода след падането на комунизма, което в случая е експлицирано в този най-тъжен ден от Страстната седмица, когато постът според църковния канон е особено строг, дори вода не се пие, не се работи, и както казва народът - на Велики петък и пиле не пее, и гнездо не вие). Това са жени на различна възраст, с различен социален статус, с различно минало и неясно бъдеще. Има обаче нещо, което ги свързва: тяхната доброта, нежно сърце и жадна за любов душа. Разбира се, всяка носи своя кръст, грешна е, а Разпети петък е денят, в който трябва да минем "под масата" - за здраве, а пък и за опрощаване на греховете. Така е според суетата на народното поверие, иначе цветето, което ни дава свещеникът, се превръща в символ на вярата и утехата, че ето - още малко и гробът ще остане празен, Христос ще възкръсне. В очакване на чудото - това е моментът, в който героините на Ружа Велчева са поставени... Блондинката Кукуригото с двайсет лева в джоба очаква своя принц, сакатата Фани с нейната доживотна Голгота и деца в добавка мечтае за нова протеза, клошарката Гълъбина е стигнала дъното, защото е загубила детето си и се е пропила, Цингарела мечтае за своя принц, който обаче обичайно идва под формата на нервен тираджия, не по-различна е съдбата на възрастната клошарка Блатната вещица, в самата божа обител - манастирчето, монахинята Аполинария се мъчи да спаси имотите му от новите герои на деня, Магдалена очаква добрият чичо Гугъл да й прати блага вест, че има цяр и за нейното болно дете, Роза, чиито деца и внучета са отдавна в чужбина, ще хвърли пъпчето на шестата си внучка къде? - ами в темелите на Аулата на Университета, къде другаде?, младата и интелигентна пенсионерка Мария е принудена да прислугва, за да си докарва нещо отгоре за живот, Лили Звънчето се лишава от дълго лееяна и нужна покупка, за да извърши благотворителност, скованата Надежда се надява да оздравее, а Тони-Бонбони разбира, че не диетите ще я направят красив и добър човек, а служенето на Бога чрез новата й приятелка - монахиня Аполинария... Без да бъдем изчерпателни, ще добавим само, че подобни, и в същото време строго индивидуални, са съдбите на останалите героини в тази тънка книжка: Че Гевара, Майка Тереза от Търново, Бързите пръсти, Йована, Васила, Феята, Дарина, Велика, Мина, Марта, Севдалина. Те съставят един женски паноптикум, който, макар и непълен, очертава картината на живота на днешната българска жена - родителка, съпруга, работничка, интелектуалка, любовница, проститутка... - във всички случаи обаче любяща и свободна жена, за което свидетелства и посвещението на книгата на Дочка Начева (Десанка Булачич, 1945-1998) - "поетеса със странна биография и още по-странна поезия, самоубила се трагично в един от крайните квартали на Варна - отчаяна, предадена и от най-близките приятели…" (това позоваване ще намерим още в книгата на Р. Велчева "Любовни досиета", 2003 г.).

Книгата е написана сякаш на един дъх, затова се чете леко, стилът и езикът й са пестеливи, ненатрапчиви, непретенциозни, без модерни технически хватки, за сметка на изключително прецизната композиционна схема. Съдбите на героините на Ружа Велчева са фиксирани в един статичен миг, строго определен за всяка от тях - това е мигът на равносметка, затишието пред буря, мигът преди вземането на решение, и затова пространствено-времевият континуум в сборника играе важна структурираща роля. Ето и мястото, където обикновено можем да ги видим на едно място - бинго-залата. Там работи и студентката Севдалина. "На шега споделяше със състудентите си, че работи в морга за изгубени души. "А защо морга?" - питаха те. "Защото моргата е място, в което обявените за мъртви престояват 24 часа, преди да се обявят за действително мъртви. Има много случаи, когато "мъртвите" възкръсват..." - сериозно им отговаряше Севдалина. "Нещо като Чистилището..." Преди да се отправят душите към Рая или Ада престояват там, да се отсеят страстите, постъпките и греховете... Едно безвремие от 24 часа, в което душата търси своя път към доброто и светлината или към вечен мрак и Геена..."

Във финалния разказ "Севдалина" ще намерим и обобщеното решение на проблема, формулиран в началото: как да живее човекът в нищета или в труден за живота си момент, за да запази човешкото си достойнство? А то е: да издържим пред натиска, за да излезем по-силни от живота; да носим тежестите с мълчаливо достойнство; да победим живота, като го дарим с нов (Севдалина чака дете, докато ходи на работа) - "защото животът е хубав, животът е любов и илюзиите, заблудите и напразните надежди само ни отделят от пъпната връзка с него".

И най-важното: "Не забравяй безкрайните възможности, родени от вярата" (Из Молитва на Св. Тереза).

 


Ружа Велчева. Морга за изгубени души. В. Търново: Фабер, 2011.

 

 

© Владимир Шумелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.07.2012, № 7 (152)