|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
"НОВ ЮНАШКИ ЕПОС" - СЪБРАНОВладимир Шумелов
И така, дуетът Ботев & Петров продължава да крачи из дебрите на регионалната ни субкултура с последния си книжен проект "Нов юнашки епос", трасиран преди това от ето такива заглавия, издадени, или не: "Дий, пародийо, саркофаг", "Долу Големия брат" (П. Ботев), "СРС", "Отхвърляне на режима" (преработка на пиесата в стихове "Алкохолиада"), "Шемет", "Сама", "Учителят", "Теория на запоя"... (Пл. Петров). Но истинската изненада дойде през 2013 г. със самиздатската книга на Павлин Ботев & Пламен Петров "Нов юнашки епос 2" (вече не предишните пет бройки, а близо 70 голямоформатни парчета)... И ако направим аналогия с хипстърите, за които най-спояващата нишка - музиката - бе алтернативният рок във всичките му форми, дуетът сякаш премина по техния път: през 80-те като еманация на ъндърграунда бунтарите на алтернативният рок се страхуваха от големите стадиони, избягваха ги, но накрая се огънаха, предадоха се, свършиха при комерсията - алтернативното стана масово. Дилемата беше: разкъсване между бунта и примирението, между грънджа и мейнстрийма, между рока и попа... В крайна сметка всички се връщаме при корените - в нашия случай блуса. Тази дилема не вълнуваше регионалният български дует Б & П, защото той бе над нея, а и тиражите им едва ли щяха да надхвърлят психологическата граница 200 парчета. Казано просто, поредицата "Нов юнашки епос" се превърна от апокрифна в официална. 59 епически стихотворения събира книгата, някои от които писани в съавторство; стихотворения, изразяващи една менталност във формата на епични поеми, послания, оди, акростихове (акросонети), сказания, слова или просто епопеен саундтрак, "появил се в дни на криза, благодарение на усилията самиздатски на маркиза". Поредицата от творби в мерена реч е населена с ексцентрични герои (най-вече лордове и маркизи) и описанията на техните подвизи, драми, падения и величави битки със злото и врага. Според авторите, "сагата е изключително радикална, наподобявайки истински екшън с елементи на траш, ъндърграунд и психеделик. Абсурдът и парадоксът са водещи в поведението на основните персонажи, принудени да изпадат в какви ли не крайности и нелепости. Те са и титулувани, макар че изобщо не се държат като аристократи, а по-скоро като пройдохи, авантюристи и гуляйджии. Разбира се, всичко е пародия с прибавени големи количества мистификация, което прави поредицата още по-интригуваща". (Пример: Начева се уж люта бран за защита на царството, често обаче стигаща само дотам да се заформят грандиозни купони и пирове от страна на героите. Примерът е правило в епопеята.) И тук, както в предишни текстове на П. Ботев, съзираме оная негова слабост към еквилибристиките със словото, уклоните към декадентстване и приглушен ъндърграунд, психеделия; в същото време в своите хибридни текстове той е по-земен трубадур, който търси някакви Граници в живота и изкуството, бяга от абстрактните Непримиримост (не Бунт) и Злобата. Защото иначе това поколение си беше злобарски настроено - ей така, "без да мразят някого конкретно" (П. Ботев от първата си книга), и поради това превръщаше бунта си "като такъв". Дали края на първото десетилетие на XXI в. промени "бунтарите"? Не знам. Знам само, че във всеки момент добрият творец търси промяната - към добро, както обикновено си мисли. Иначе епосът е с отворен край. Независимо от многобройните авантюри на основните герои и техните приятели (зад образите на които стоят лесно разпознаваеми прототипи), финалната поема ознаменува раждането на "новия юнашки епос", част 4-та. Проектът, както знаем от подобни епоси, практически е безкраен, остава юнаците да са здрави и читави. Мисля, че подобни книги са нужни, защото ни дават нужната глътка смях и забрава на ежедневните проблеми. И двама автори - Homo ludens в епохата на позалязъл постмодернизъм, чийто смях на мен ми звучи малко тъжно... Или както ни уверява Хьойзинха: "Идеалите на труда, образованието и демокрацията не оставяха място за вековното игрово начало".
Павлин Ботев, Пламен Петров. Нов юнашки епос. Габрово: Габрово принт, 2016, 127 с.
© Владимир Шумелов |