КНИГА ЗА КНИГАТА "НА ОСТРОВА НА БЛАЖЕНИТЕ"

Владимир Шумелов

web

Изследването на Николай Димитров е фокусирано върху "една от най-коментираните и анализирани книги не само в творчеството на Пенчо Славейков, но и в цялата българска литература" (с. 6). Пълната библиография, приложена в края на книгата, е ясен знак, че такова изследване крие и подводни камъни, и е голямо предизвикателство за всеки следващ текст върху "На Острова на Блажените". За "заложените капани" ще стане дума по-натам. Но според Н. Димитров големият капан за интерпретатора на тази псевдоантология на Славейков е той "да не се включи в правилата на играта, да възпира превантивно въображението си, да провежда идентификационни операции и пр." (с. 7).

"Под сянката на кипарисите" е структурирана по следния начин: "Предговор", интрото "1910: "На Острова на Блажените" и съдбата на българския модернизъм" (вариант на текст от конференцията "1910" на НБУ от 2010 г.), главите "История на книгата", "Литературноисторически сюжети" и "Интерпретации", както и финалните "Заключение", "Литература" и "Приложение ("На Острова на Блажените" - пълна хронологична библиография)".

Частите "История на книгата" и "Литературноисторически сюжети" преговарят чужди текстове върху книгата на Славейков, като обглеждат предисторията и появата й, спират се върху книжното й тяло, илюстрациите, замисъла (митът и образците, имената на поетите), радакторската работа и структурирането й, следисториите и митологиите около нея, както и критическите сюжети, свързани с интерпретациите й през годините до наши дни. Целта на подобна пунктуалност, според автора, "е не да изчерпи, а да отдалечи в бъдещето херменевтичния хоризонт на четенето й" (с. 7). По-важна за изследователя е обаче частта "Интерпретации", която по думите на Н. Димитров "е скромен опит за попадане в капаните на Славейковата литературна игра" (с. 8). Тук е рефлексът на култа към античността в "На Острова на Блажените", жанрово-естетическите проблематизации в книгата, антологично-пантеонните импликации на канона ("На Острова на Блажените" и "Пантеон").

Когато пишеш подобна книга, основана на мистификацията и играта, залагаш капани и понякога попадаш сам в някои от тях. Тази изключителна важна за модерната българска литература книга се е превърнала в книга на роенето на смисли, интерпретации и идеи, догадки и хипотези; станала е "книга на изплъзващия се смисъл, книга лабиринт" (с. 7), в която се луташ, но и намираш. Това е философска книга за живота, книга-метафора, "нещо извънвременно, възможно само в бляна по отвъдност" (с. 132).

А защо "Под сянката на кипарисите"? Отговорът намираме във финалния абзац на книгата: "В писмо от 09.04.1905 г. до М. Белчева Славейков я приканва да сподели неговата отвъдна самотност: "Хайде с мене - там - на другия бряг!" Там е тишина на възвишеността, гдето под сянката на кипарисите ние ще седнем един до друг, един за друг само мислещи и чувствуващи, и минутата ще ни е вечност, пълна с аромата на обичта ни!" Там под сянката на кипарисите завършва (а може би започва) и нашето четене на Книгата."

© Владимир Шумелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.10.2013, № 10 (167)