Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА "СТИЛУЕТИ" НА КИРИЛ ПОПОВ

Владимир Шумелов

web

Кирил Попов. Стилуети. Том 2Втората книга от двутомника "Стилуети" на критика Кирил Попов се появи в началото на 2017 г., 11 години след първия том със същото заглавие и подзаглавието "В пространството на българската литература от последните две десетилетия на XX век". Издател и тогава, и сега е ИК "Ваньо Недков", но любопитният/симптоматичен факт днес е, че издателството вече се нарича "Стилует". Между тези два тома виждам и един твърде важен изкуствоведчески труд на К. Попов - "Страници от картини" (монография от 570 с., издание на "Студио К-дизайн" и "Стилует" ЕООД, С., 2014), който донякъде можем да оприличим като аналог на "Стилует"-ите, но в областта на изобразителното изкуство.

Пиша с удоволствие и признателност за този голям български критик на изкуството по много причини, но част от тях са и леко сантиментални: през тази година заедно с неговата книга от печат излезе и моят пореден критически "опус" "Ще чакам дъгата"; в тома на "Стилуети" фигурира и моята скромна персона на белетрист, а разстоянията и различни обективни обстоятелства не ни позволяват да се виждаме често. Разбира се, четем се и се радваме един на друг - аз синовно, той по бащински, което е по-важно. А най-същественото е, че без умора четем и другите, опитваме се да ги разберем и обхванем в някакви критически слова (и рамки, донякъде).

Да се върнем към "Стилуети" (2). Първото впечатление на читателя е чудесната корица с графикатура на проф. Иван Газдов (който е и оформител на първия том на книгата), както и сполучливият неологизъм, дал, както вече споменахме, и новото име на издателство "Ваньо Недков" - неологизъм, роден от микса на "стил" и "силует" и базиран основно върху стилистиката на произведения на български автори от последните две десетилетия на XX век. Както и предишния том на "Стилуети", и този продължава процеса на преосмисляне на литературните процеси и явления след 10 ноември 1989 г. - процес, фокусиран върху по-известни и не толкова популярни автори и книги, много от които се изявиха активно след преврата от 10 ноември и защото "те не обслужваха системата". Категорично това е една от необходимите честни и обективни книги за творчеството на български автори от Прехода. Подредбата им в структурата на книгата не е йерархично и тя не търси официализираната им предислокация в българското литературно пространство. Знакова в жанра на литературнокритическия портрет, книгата акцентира не толкова върху биографичното, а изследва стилистическите достойнства на текстовете и вътрешните движещи сили на таланта на отделния писател и литературния процес като цяло.

В сравнение с т. I на "Стилуети", т. II e по-обемен в съдържателен план и като обем - 390 с. срещу 296 с. на т. I. Структурно както и първата книга, и втората е разделена на две отделни части: I. Студии и статии и II. Стилуети. От включените студии и статии за известни и по-неизвестни български писатели, единствено се повтаря името на Александър Томов, но докато в първия том критическият текст за Ал. Томов визира неговите книги "Новобогаташи" и "Арсения", то във втория изследователският периметър на автора е по-широк: разглежда прозата му в книгите "Елегия за птици" и "Здрач и печал", романите му "Мечът на групировката", преминава върху демитологизацията в контекста на историята ("Йешуа"), простира се върху темата "Византия", интерпретирана от Томов в трилогията "Пурпур", "Византийският лабиринт" и "Императрица Теофано". Останалите имена в раздела "Студии и статии" са: Константин Павлов (1933-2008), Александър Геров, Малина Томова (1950-2011), Виктор Пасков (1949-2009), Богдана Зидарова, Иван Карадачки, Стефан Величков, Тошо Дончев, Павел Павлов, д-р Александър Попов, Лена Левчева, Кристин Димитрова, Теодор Христов (1969-2007), Кънчо Кънчев, Марияна Фъркова.

Разделът "Стилуети" в отличие от този в първия том, е съставен от няколко дяла: 1. Поети и преводачи (Рада Панчовска, Румен Стоянов, Пламен Дойнов, Боряна Терзиева, Емил Басат), 2. Разноликото поетическо слово (Христофор Тзавелла, Вътьо Раковски, Пламен Антов, Михаил Калдъръмов, Боян Ангелов, Йордан Ефтимов, Паруш Парушев, Божидар Богданов, Крася Титянова, Ирина Александрова, Иван Дойнов, Иван Маринов, Йордан Русков, Светослав Славов), 3. Художествена проза (Димитър Шумналиев, Станко Михайлов, Диана Димих, Александрина Пендачанска, Божидара Цекова, Иван Сухиванов), 4. Конексивни арт увлечения (Иван Газдов, Пенчо Кулеков, проф. Петър Петров, проф. Йордан Калайков, Владимир Шумелов, Лили Вермут, Василен Васевски), 5. Метареализъм (сп. "Нов Стрелец", Михаил Тошков, Иван Здравков, Асен Дипчев, Анжела Димчева), 6. Родопски мотиви (Владимир Арденски, Борис Кольковски, Стоян Райчевски), 7. Pater Familias (За патернализма в литературата) (Светла Ракитин за Никола Ракитин, Делка Димитрова за Никола Димитров, Екатерина Василиева и Емил Басат за Асен Василиев, Йордан Атанасов, Явора Стоилова за Васил Стоилов, Ангел Железаров за Георги Железаров), 8. Историята като литература ("Инкриминираният образ на войната в българската литература", за дневниците на Йордан Вълчев, за мемоарите на Камен Васевски, за полемичното слово на Цанко Живков, за обективната достоверност на Цветана Кьосева), 9. За емигрантската литература (Стефан Гечев, Андрея Гърневски, Сава Рясков, Любомир Николов, Жени Заимова, Марсия Малинова-Антони, Яфа Казанджиева), 10. Тревога за езика (акад. Михаил Виденов, Нели Недялкова).

Така структурирана, особено в основната си втора част "Стилуети", книгата си е поставила задача да изследва и отделни тематични полета (патернализма, историята, метареализма, конексивността в изкуството); отделно от новите имена, които са попаднали в различните дялове на тази част, личи и една "серийност" при имена на писатели, което е ценно и за уплътняване на техните "стилуети", и за проследяване на тенденции в литературния процес. Такава "серийност" от т. I в т. II можем да забележим при Рада Панчовска, Пламен Дойнов, Йордан Ефтимов, Йордан Атанасов, Владимир Шумелов, Иван Сухиванов.

Книгата стъпва изключително върху сътворяването на стилистически портрети на творците, но в изграждането им авторът включва и литературни анализи, психология, целият онзи литературоведчески бекграунд, който уплътнява образите и разкрива същностните черти на тяхната поетика, прави ги по-привлекателни и различими. В този контекст последният дял "Тревога за езика" не е откъснат от общата тъкан на книгата, от лингвистично-стилистичния анализ, на който са подложени текстовете. Кирил Попов пише с любов, с респект за "своите" автори, но не смущава читателя в неговото право на пристрастие към едни или други автори и книги, по едни или други причини. И ако трябва да посочим "червената нишка", която преминава през цялата монографична книга и която обединява иначе толкова различни автори, творби, мотиви и образи, тя се състои в това, че интерпретираните автори остават последователни в отстояването си на своите творческа природа и стил, придаващи им самобитност и различен художествен израз.

Монографията е придружена с резюмета на руски, немски и английски език, с "Речник" и с раздела "Първи публикувани варианти на включените в книгата статии, студии и рецензии".

 


Кирил Попов. Стилуети. Том 2. София: ИК "Стилует", 2017, 390 с.

 

 

© Владимир Шумелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.04.2017, № 4 (209)