IN MEMORIAM

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА КИРИЛ ПОПОВ (1930-2021)

Владимир Шумелов

web

Имах щастието и късмета да познавам Кирил Попов повече от 20 години. Разбира се, не толкова физически поради редките срещи, разстоянията и различни обективни обстоятелства, колкото духовно, а по-често общуването ни бе епистоларно и чрез книгите и творците, за които пишехме, и идеите, които изповядвахме и ни правеха близки.

Пиша тези редове с удоволствие и признателност към този голям български критик на изкуството и прозаик по много причини, но част от тях са и леко сантиментално-егоистични: в двата тома на неговата критическа книга "Стилуети" фигурира и моята скромна персона на белетрист; аз от своя страна също съм публикувал добри критически думи за негови книги. И ето, четем се и се радваме един на друг - аз синовно, той по бащински, което е по-важно. Същественото е обаче, че без умора четем и другите, опитваме се да ги разберем и обхванем в някакви критически слова (и рамки, донякъде). И най-важното - гордея се, че общуването с подобни личности може да ти позволи да ги наречеш свои етически и естетически учители.

Последната му книга излезе през 2020 г. - "Фрагменти от етюди върху творчеството на Румен Стоянов" (ИК "Огледало"). Писах и за нея, а след това научих от приятели за смъртта му - 10 февруари 2021 г.

Българският литературовед, изкуствовед и публицист Кирил Георгиев Попов е роден през 1930 г. в с. Сестримо, Пазарджишко. Той е правнук на Георги Карагьозов - председател на революционния комитет в Сестримо през 1876 г., потомък е на иконописеца Иванчо х. Поплазаров. Завършва с отличие гимназия и "Славянска филология" в СУ "Св. Климент Охридски", където взема участие в научни конференции по лингвистика и изкуствознание заедно с бъдещите професори Христо Първев и Петър Пашов. Специализира в МГУ "Ломоносов" - Москва, в музея по антропология и етнография "Кунсткамера" - Ленинград (дн. Санкт Петербург), в Чехословашката академия на науките. Работи като отговорен редактор на сп. "Русский язык" (орган на МНП и СУ "Св. Климент Охридски"), публикува многобройни статии и есета в областта на литературознанието и изкуствознанието в централни списания и вестници у нас и в чужбина (между които есеистични текстове за Джонатан Суифт, Данте Алигиери, Константин Величков, Алфонс Муха, Яромира Коларова, Джун-ичи Сато и др.). През 60-те и 70-те години на ХХ в. печата есета за галеното дете, демагога, въжеиграча, марионетките, лъжерепресираните, сексуалния маниак (в. "Литературен фронт", в. "Пулс" и др.). В различни научни списания и вестници от 80-те, 90-те години и по-късно излизат негови изследвания върху редица съвременни български автори: Любомир Тенев, Мария Ягодов, Емил Георгиев, Блага Димитрова, Валери Петров, Ивайло Петров, Йордан Вълчев, Христо Фотев, Петя Дубарова и мн.др. В статия, подписана от руски професори, в академичното сп. "Русская речь" (бр. 3/1976) са отбелязани неговите успехи в лингвистиката.

Ето и други творчески прояви на Кирил Попов през годините: през 1973 г. изнася доклад на Международния симпозиум на Международната асоциация на преподавателите по руски език и литература (публикуван през 1973 г. в сб. "Некоторые особенности учебника и учебных пособий"); през 1973 г. съвместно с проф. Симеон Русакиев е съставител на научното издание "Изображение человека в русской классической и советской литературе"; през 1977 г. е председател на национален конкурс към БНР; в периода 1977-1980 г. в рубриката "Симпозиум" на в. "Вечерни новини" публикува редица статии и интервюта с проф. Христо Вакарелски, проф. Жечо Атанасов, акад. Веселин Хаджиниколов и др.

Името му е често цитирано в книги, научни трудове, каталози, албуми; автор е на рецензии за хабилитация на украински учени, предговори към книги; пише за книги на български автори зад граница, занимават го проблемите на превода, свързан с имена като Георги Мицков, Рада Панчовска, Румен Стоянов, Кръстьо Станишев и др.; негови текстове са превеждани на чужди езици.

През изминалите десетилетия Кирил Попов написа и публикува над двадесет студии върху творчеството на редица съвременни български автори, както и върху отделни проблеми на изкуството. Издаде монографични книги, книги с критически изследвания, есеистика и проза, има хиляди публикации в специализирания печат. Превежда от руски и чешки език.

За безспорните си продуктивни и многостранни творчески усилия той получава орден "Кирил и Методий", номиниран е неколкократно от издателство "ПАН-ВТ", от списание "Арх Арт". Член е на Съюза на учените в България (СУБ), секция "Литература и изобразителни изкуства". В писмо до ВАК от 10.06.1988 г. българските учени акад. Любомир Илиев и чл.-кор. Ат. Стойков предлагат да бъде присъдено високо научно звание на Кирил Попов, а то е подкрепено писмено от учени като проф. Боян Димитров, проф. Мито Гановски, проф. Румен Райчев, проф. Илия Илиев.

Автор е на изследванията "Културното поведение. Педагогически размисли" (изд. "Народна просвета", 1973), "Извори далечни" (с предговор от акад. Емил Георгиев, изд. на ОФ, 1982), "Български народни орнаменти - везба, плетива, тъкани, рисунки" (изд. "Български художник", 1986; 2-ро преработено издание, изд. "Изток-Запад", 2020; награда от СУБ), "Бездуховността" (УИ "Св. Климент Охридски", 1998; награда от СУБ), "За вас, специалисти" (изд. "Наука и изкуство", 1975), "Пражка палитра" (спечелила конкурс на Чешкото външно министерство, ИК "Ваньо Недков", 2004), "Стилуети. В пространството на българската литература от последните две десетилетия на XX век" (ИК "Ваньо Недков", 2006; издадена с конкурс на НФ "Култура"), "Криворечие мое" (изд. "Ваньо Недков", 2013; награда от СУБ), "Страници от картини" ("Студио К-дизайн" и "Стилует" ЕООД, 2014, 570 с.), "Стилуети. Т. 2. (ИК "Стилует", 2017, 390 с.), на прозаичните книги "Господин Менкин" (изд. "Огледало", 2016) "Сансара" (роман-дневник; издадена с конкурс на МК "Помощ за книгата"; изд. "Стилует", 2017) и др.

Трудно и почти невъзможно е да се опише в малък обем едно такова огромно изследователско и писателско дело като това на Кирил Попов. Ще си позволя в края да добавя няколко мнения за негови книги през годините.

За "Стилуети":

Навсякъде трябва да отбележим високия професионализъм на автора, добрата теоретична подготовка, включваща позовавания от Аристотел до бележитите умове на Просвещението, руския формализъм, та чак до Лиотар и Дерида. Придърпвайки изследванията си към стила, К. Попов поставя артефактите в контекста на европейската и световна традиция. Критикът борави с широк набор от литературоведски, психологически или философски категории, а понякога създава свои определения, за да направи изследванията си по-убедителни.

Противно на старите подходи при писане на оперативна критика, основани на есето и импресията, Попов демонстрира задълбаване в пространствено-времевия континиум на анализираните творби, изследва философските начала, извлича особените белези на индивидуалния стил на автора.

(Божидар Богданов, в "Преглед" на Алманах за литература, наука и изкуство "Света гора", бр. 9/"И", В. Търново, 2008, с. 576)

За "Страници от картини":

В главата "С живот в бъдещето" на книгата "Страници от картини" К. Попов се респектира от класици в българското изобразително изкуство: Златьо Бояджиев, Кирил Петров, Иван Ангелов, Васил Стоилов, Наум Хаджимладенов, Славка Денева... С различен подход и стилистична форма интерпретира изкуството на утвърдени имена: Светлин Русев, Иван Кирков, Павел Койчев, Николай Майсторов, Любен Зидаров, Ивайло Мирчев, Емил Попов, Йордан Парушев, Лили Вермут, Греди Асса, Петър Куцаров... С остро внимание и прецизирана оценка Кирил Попов наблюдава развитието на по-млади художници - с цялата сложност и проблемно търсене на нови средства и съдържателни видове в изкуството на Владимир Пенев, Стели Грънчаров, Минко Попдимитров...

(проф. Станислав Памукчиев, "Кирил Попов - будуване във високия текст на изкуството",
предговор към книгата "Български народни орнаменти"
и Слово, произнесено в БАН по повод 80-годишнината на автора)

За "Самсара":

"В този необичаен роман читателят постоянно се оказва ту свидетел на дълбоки философски прозрения, ту на коментари на заобикалящи ни събития от българското текущо, ту на чисти, оголени признания. Но това не дразни, не предизвиква усещане за разностилие, защото романът на Кирил Попов е на първо място текст с много дипли, с много ръкави и най-вече с многогласие от стилови и жанрови съставки".

(доц. д-р Йордан Ефтимов)

За "Господин Менкин":

"Оригиналната композиция на творбата е комбинация от линеарност и ретроспекция, а главният герой пътува физически или с мисълта си през делника на своето близко или по-далечно обкръжение. Преминава през хора, събития и темпорални реалности, докато търси отговор на вечните въпроси, задавани от битието. Писателят се вглежда продължително в света и в себе си, преди да довери преживяванията си на белия лист. Откритията си споделя с "Оливети" - вярната му пишеща машина, и своята съпруга, което му осигурява душевен и физически комфорт. "Голяма част от съдържанието се отнася до понятието живот. Но що е живот?" - пита нас и себе си авторът. Може би е калейдоскопично сменяне на картини и човешки съдби, в което сме обречени да търсим истина? Или пък е сън и непрестанно припомняне, на което сме осъдени, докато чакаме бъдещето? И кой ли би могъл да ни отговори със сигурност, освен нас самите?

(Василен Васевски, кореспондент на в. "България", Чикаго, САЩ, 2017).

За "Фрагменти от етюди върху творчеството на Румен Стоянов":

"Целите на своя сборник Кирил Попов уточнява в лаконичното "Въведение": "С включените в тази книга публикации върху творчеството на ерудирания, интуитивен и креативен учен и писател Румен Стоянов насочваме читателите с най-различна мнемонична и емоционална памет сами да се докоснат до уникалното слово на един всепризнат, но още нехабилитиран от научната бюрокрация творец...". И още - акцентира върху най-важните характеристики на това творческо дело и неговия автор: "главозамайващото словотворчество"; той "остава винаги резервиран към общоприети мнения, дори те да принадлежат на известни личности"; осветено философски, в творчеството му проблясват "проекции на вечната идея за преразглеждане на социалната справедливост в хуманно-политически, а не в метафизически аспект"; в неговите текстове ще открием и "паралели в стилистиката на българския творец както в народния битовизъм в българската художествена словесност, така и в латиноамериканския костумбризъм"; но открояващото се при този автор остава "самобитност, в основата на която лежи един модерен поглед към света, едновременно познавателен и художествен, религиозен, философски и морален...".

(В.Ш.)

Независимо дали пише за творци (художници, писатели, артисти), или за проблеми и артефакти на изкуството, дали книгите му са отделни монографии, или сборни книги, или прозаични творби с автобиографична основа, подчинени на един концепт, Кирил Попов остава един безкрайно добросъвестен автор с обич към изкуството и неговите носители. Преминали през десетилетия и епохи, текстовете на Кирил Попов надхвърлят единичното и преходното, проглеждат в бъдещето. С безкомпромисност и последователност в отстояване на позицията, чрез ясен и задълбочен анализ те разкриват образа на критик и писател, който освен прозорлив наблюдател и регистратор на процесите в изкуството, може да мисли в перспектива и да поставя артефактите в контекст, да бъде в някаква степен ерудит в областта, в която работи.

През 2000 г. във в. "Артфорум" (бр. 30, В. Търново) по повод неговата 70-годишнина бяхме отбелязали в кратката анотация за Кирил Попов: "...интелектуалец от изчезващата раса на ерудираните скептици".

Ако цитираме възрожденеца и първи наш литературен критик Нешо Бончев: "Литературното поле не е бална зала, та да се гладим и да си казваме комплименти", то Никола Иванов в днешно време го "преодолява елегантно": "Впрочем и комплименти. Но за онези, които наистина ги заслужават." Интелектуалецът Кирил Попов заслужава нашите комплименти.

Поклон!

© Владимир Шумелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.02.2021, № 2 (255)