В/ИЗВЪН "ЗОНАТА НА ЕНТУСИАЗЪМ"

Владимир Шумелов

web

Книгата на словашкия политик, дипломат, драматург, телевизионен сценарист и писател Йозеф Банаш се появи на български през 2015 г., издадена със спомоществователството на "QEX" - Братислава, Словакия, и "Интегра Груп". Веднага ще отбележим, че това е събитие за книжния ни пазар, защото, макар че пише от десетина години, Банаш е един от най-превежданите словашки автори в момента (романът му "Зона на ентусиазъм" има преводи на немски, полски, унгарски, украински, хинди, днес на български, предстои излизането му на английски език). И две думи за рецепцията на словашка литература в България през последните години, която бележи ръст, както личи от множеството преведени на български книги от словашки автори от различни поколения и творящи в различни жанрове - Ян Смрек, Ян Йоханидес, Ян Бузаши, Любомир Фелдек, Александра Беркова, Бране Мозетич, Тоне Шкърянец, Ян Кошка, Йозеф Михалкович, Густав Мурин, Щефан Стражай, Милан Руфус, Яна Беньова, Йозеф Лайкерт, Петер Били, Максим Е. Маткин, Павол Ранков и доста други, също и антологията "Съвременни словашки разкази" (2009), която дава представителна извадка от съвременната кратка проза в Словакия след 2000 г. Чрез тази пунктуалност в изброяването искам да кажа, че страните от Европа и света се грижат за износа и популяризирането на своите литератури. Не и България. Всъщност за рецепцията на българската литература в Словакия голям дял имат усилията на българиста Ян Кошка (1936-2006), ръководител на Института за световна литература в Словашката академия на науките. Иначе наживо познавам двама словашки автори, идвали в България: Павол Ранков (за когото съм писал) и Йозеф Банаш - белетристи от различни поколения и с различни почерци, но еднакво талантливи и успешни в своята страна. И не на последно място проблемите, които засягат словашката и българската белетристика като "малки" езици и литератури, техните тенденции на развитие са твърде сходни, което несъмнено привлича българския читател.

Преводачката на "Зона на ентусиазъм" Фабиола Виценова споделя в едно свое интервю по повод излизането на романа на български, че първоначалната й идея е била да преведе книгата "Идиоти в политиката" на Й. Банаш. Оказва се обаче, че тя разглежда (сатирично) доста местна политика, което би било неинтересно за българския читател, докато "Зона на ентусиазъм" е "европейска книга".

"Европейска" в случая означава, че сюжетът й обхваща знакови събития от европейската история между 1968 и 2008 г., в частност показани от гледната точка на окупирана Словакия през 68-а, като във сюжета са фокусирани инвазията на войските на Варшавския договор в Чехословакия, протестите срещу войната на САЩ във Виетнам, процесът за денацификация във ФРГ и ГДР, реставрацията на авторитарния режим в ЧССР (наречен тогава "нормализация"), критика на тогавашното ръководство на КПСС, залеза на епохата Брежнев, заедно с последвалите го епизодични властници Адропов и Черненко, ерата Горбачов и Перестройката, разпадането на СССР, Нежната революция в ЧССР и последиците от нея.

Най-общо "Зона на ентусиазъм" можем да определим като политически трилър. В него Голямата история от 1968 г. и натам е бекграунд на личните съдби на словашкия студент Йозеф Балаж (алтер его на автора), германския студент Томас Анкерман, украинката Александра (Саша) Гриценко и мн.др. В същото време тази история променя драматично личните истории на героите, но и те участват в трансформациите и градежа на нова Европа след епохални за нейната история промени.

В романа действителност и художествена измислица са дозирано преплетени, но така, че както уточнява авторът в началото: "Не всички лица и събития в този роман са действителни". Или казано с думите на Банаш от негово интервю: "70% от романа са истина и 30% художествена измислица. До голяма степен това е моята автобиография. С леки намеси". Мисля, че точно автобиографичният елемент е този, който определя критичността на текста, моралистичния патос и неговите нравствени измерения. Банаш е дипломат от кариерата още от времето на "нормализацията" и след "нежната революция", което би трябвало да определи неговото отношение към събитията, но той казва, че за разлика от днешните млади писатели, изцяло негативно настроени към миналото, той дава една по-различна, човешка гледна точка, която се опира единствено върху истината и обективната реалност. Авторът познава отвътре Системата и нейните задкулисия, ползва информация, недостъпна за масите, а по времето на цензурата - и алтернативна информация. Много от сцените, които в началото определих като обществено-политически "бекграунд" на личните разкази в романа (в отделните глави отбелязан с курсив), са толкова автентични, защото почиват на богат архивен материал, до който Банаш е имал достъп и си е направил усилието да открие (напр. срещата в Белия дом между съветския посланик в САЩ Добринин и американския президент Л. Джонсън на 20.08.1968 г.; сцената в Москва, когато се обсъжда намесата на Русия в Афганистан, а Брежнев отначало не е съгласен и др.). Именно тази обективност и автентичност ни дават основание донякъде за разсъждаваме за романовия текст като нонфикшън.

Извън неизмислената (полу)документална база на романа, основните сюжетни линии са свързани пряко с подзаглавието на романа: "Драматична история за приятелството и любовта (1968-2008)": любовта между Йозеф и Саша, които историческите обстоятелства разделят за близо 40 години, но и множество други чисто човешки истории, пречупени съдби, сбъднати и несбъднати надежди, приятелства и предателства, всичко онова, което беляза живота на няколко поколения хора от двете страни на Желязната завеса. Романът задава фундаментални въпроси относно Прехода от една обществена система към друга: за неговата ефективност, успялост, почтеност и справедливост; за миналото и неговото (пре)осмисляне, за пречистването и нравственото прераждане. В своя "Пролог" Й. Банаш цитира думите на някогашния немски канцлер Вили Бранд, които той му казва през 1990 г. във Виена: "Миналото на човек се познава по това какво е поведението му днес". Донякъде звучи като "добле дичо".

Независимо как ще определим този роман - политически трилър, роман "за приятелството и любовта", проза с елементи на Bildungsroman, исторически, политически и пр., "Зона на ентусиазъм" е заразителен с ерудицията и смелостта на своя автор, неговата честност и критическа позиция, с обществено-историческа си всеобхватност, разгледани през призмата на интимното и социално-битовото. И не на последно място - езикът на тази позитивна проза, която не възпитава омраза, въпреки драматичния сюжет и проблематика, е пределно изчистен и опростен, за да достигне до възможно най-широк кръг от читатели, включително и младите хора, достатъчно резигнирани относно близкото си минало и настояще. Защото "Това е историята на Европа, която обединява всички ни" (с. 455). Роман за паметта.

И великолепната метафора, дала заглавието на романа: "Съвестта ни затъпя, но за зоната на ентусиазъм е достатъчна. Помним я. Пред очите на властимащите - съгласие, през властнямащите - отрицание. Щом зоната пред трибуната свършеше, отново ставахме самите себе си. Днес нямаме трибуни, но зоната на ентусиазъм продължава да живее. В нас." ("Пролог", с. 11).

© Владимир Шумелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.01.2016, № 1 (194)