|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
"...И ШИРОКО ЗАТВАРЯ ОЧИТЕ МИ БЯЛА ТЪГА"Владимир Шумелов Ето една талантлива, завършена поетеса. Е, не е от центра на Париж (родена е през 1985 г. в Дряново, живее в П. Тръмбеш, а работи в детския дом в с. Страхилово по специалността си от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"), но и Яворов не е оттам. През 2013 г. 28-годишната Елена издаде своята трета стихосбирка "Натюрморт с пеперуди" (редактори Виолета Христова и Камелия Кондова). Без да познавам в цялост предишните й две книги "Щастие в кибритена кутийка" (2004) и "Картонен храм" (2006), ще кажа, че с "Натюрморт..." поетесата доказва, че има вече заявена и отвоювана своя поетична територия в най-новата българска литература. Доказателство за това са и спечелените от Елена Денева многобройни награди за поезия и есеистика. Оттук-натам творческият й път ще бъде наистина трънлив, не толкова за да задържи нивото, колкото да удържи на натиска, който животът ще упражни над нея. В днешния динамичен свят немалко таланти са се пречупвали - било по "обективни" причини, било поради липса на характер. Но кой знае. А знаете ли под какво име Елена се подвизава в Мрежата - Amanita Muscaria - това е небезизвестната гъба червена мухоморка. Готино име, поетично, но отровна отвсякъде (всъщност не толкова, понякога се консумира за получаване на халюцинации и видения, а в ранното християнство е била и свещена, май). Внимание: "Токсичният стремеж на моето его/ към бялото спокойствие/ убива." ("Упоено" - от третия цикъл на книгата "Insomnia", Безсъние, която пък песен знам от Faithless; иначе любимите й парчета, които слуша, пишейки, са на Depeche Mode, Ordo Rosarius Equilibrio, Diorama, Akira Yamaoka, Нова генерация...). Четох различни отзиви за нейните стихове - повечето патетични, други открито идеологически, но подозирам всички "данайци", "гръмовежци", стари и млади, червени и сини, са били очаровани от нейната поезия; дано е така. Аз ще прибавя и очите й. Боже, какви очи! И двете. Извинявай, Елена, следвай своя път и не се поддавай на изкушенията. Те няма да те направят по-лоша или по-добра. (Както гласи клишето - бъди себе си.) Стихосбирката "Натюрморт с пеперуди" е съставена от 61 лирически къса, групирани в три раздела: "Пепел от макове", "Моят мъж плашилото" и "Insomnia", малко над 70 с. Стихове, писани и дълго публикувани във фейсбук, в Хулите, докато накрая стават издателски факт. Стихове за нежността, крехкостта и мимолетността на нещата, а най-често това "са най-красивите неща на този свят" (Е. Денева). Като пеперудите - "от малка събирам мъртви пеперуди" (Е.Д.), или Набоков - "мъчех се да се вкопча в старите декори и да спася поне хербария на миналото"... И защо пеперудата? Може би защото освен символ на красотата, изяществото, нежността, женствеността и, най-важното - трансформацията, тя е и Психея, която означава едновременно душа и пеперуда, а символизира още безсмъртието, дълголетието и прераждането. "Винаги ме е вълнувала другата страна, границата между живото и неживото, преходът", казва Е. Денева. Стихове за границите между живота и смъртта, реалността и фикцията, съновиденията и делничното, рая и ада, тинята и небето, миналото и равносметката, болката и радостта от живота, за любовта, суетата, чудесата, тъгата, прошката, съзерцанието, за родината... В тази книга има всичко, от което е лишен съвременният човек. Тя е пълна с емпатия: съчувства на болката, изпитва болка, но носи и надежда. Третата стихосбирка на Елена Денева е гранична във всеки смисъл, пълна с копнежи и съмнения, но оптимистична и всеопрощаваща:
Иначе Елена е един от нас: иска спокойствие и да пътува до Индия. Да й го пожелаем.
Елена Денева. Натюрморт с пеперуди. София: Потайниче, 2013.
© Владимир Шумелов |