ДАМЯН БЕГУНОВ - ЕДИН ОТ ПИСАТЕЛИТЕ "СТАРОВЕРЦИ"

Владимир Шумелов

web

В памет на Дамян Бегунов (1929-2014)

По случай 80-годишнината на известния наш писател - белетрист, сатирик, журналист и скулптор - Дамян Бегунов излезе от печат великолепно томче с негови разкази, чийто подбор е дело на неговата дъщеря и зет му, а редактор е Константин Еленков. Както следва, книгата е допълнена с цветна и черно-бяла вложка снимки от живота на писателя и е илюстрирана от Велин Андреев, Панайот Гелев, Георги Чаушов, Генчо Симеонов. Разбира се, всички помним вездесъщата рубрика "Писа рука Бегунова" от в. "Стършел", която излизаше дълги години на първа страница в специална колонка, изписана калиграфски от него в имитация на старобългарски, стил Омуртаговата колона (като илюстрация ще цитирам финалния текст на книгата, озаглавен "Епитафия": "Тая мраморна гробница си издигна фараон Търчи Лъжи, който прибра парите ни и премина в не-известното. Но ние, о-печалените, стоим на отсамния бряг на забравата и, вкаменени с празните си торби, го чакаме!").

Биографичните бележки за Дамян Бегунов (Д. Асенов Дамянов) говорят за достойно изживян живот, без компромиси. Той е от "староверците", от ония, които смятаха писателството за мисия" (К. Еленков). Роден е преди 80 години в с. Бегуновци, Брезнишко, като първо от четирите деца на свещеник Асен, чиито деди са основатели на манастира "Св. св. Безсребреници Дамян и Козма". Завършва Софийската духовна семинария, Института за начални учители в Благоевград и след години учителстване из бившите Годечка и Санданска околии и Перник е приет за студент в Художествената академия - скулптура, която завършва през 1959 г. при проф. Марко Марков. В следващите години е учител по рисуване в Перник, вае паметници из родния си край, в Елена и на други места, участва в изложби и пише. От 1967 до 1990 г. е в редакцията на в. "Стършел", после - на свободна практика и съдружник в ООД "Стършел". Издава сборниците с разкази "Линията на живота" (1983), "Бъди неизвестен" (1987), десетина книжки от библиотека "Стършел". Носител е на наградите: сребърен медал за скулптура (1959), "Сребърният пръстен" на в. "Вечерни новини" за разказ (1968), две награди "Чудомир" - 1974 и 1987 г., "Златното перо" на СБЖ. Това е официалната страна на живота му. За другата ще гадаем по разказите му, много от които носят автобиографичното, пречупено през историите на безброй чудаци, хитреци, наивници, тарикати, хора на духа, хора добри и зли. Хуморът му в немалка част е свързан с вечните, днес позанемарени, проблеми на християнските ценности, а писането му носи онази голяма моралистична сила на най-големите български писатели-класици. И няколко факта, които стоят встрани от официалната биография: през 1956 г. е изключен временно от Художествената академия като студент заради "непредпазливи" изказвания по време на Унгарската революция; той е един от малцината, които не подписаха писмото на български интелектуалци в защита на бомбардировките над Сърбия; и е един от малкото, които излязоха публично в защита на минната църква "Св. Иван Рилски", която искаха да разрушат, защото пречела на сградата на Партийния дом.

В този сборник има и класически издържана къса проза в стила на Елин Пелин, и къси импресионистични зарисовки с вицова или анекдотична насоченост, които са и по-актуални за читателя; във всички случаи обаче от разказите му струи поезия и обич към героите, едно сякаш позабравено от прозата ни романтическо светоусещане за света и отношенията в него. Без да е морализаторска, тази проза е моралистична в най-добрия смисъл на думата. Може би идва от автобиографичното, но основният му герой е учителят, и това не е случайно, защото с него са свързани мотивите за достойнството на човека, неговото възпитание, обучението му за бъдещия живот. След прочита на такива разкази се чувстваме духовно обогатени (простете за клишето), почувствали и богатството на народностния колорит, и стихията на писателския талант. И като всеки голям писател Д. Бегунов е роден хуморист, (само)ироник и проникновен (народо)психолог, безподобен оптимист. Ето какви ги ражда: "Светии много, а апостоли малко! [...] Пълно е с преподобия, а безсребърници и деяния - малко!"; или: "Какво велико нещо е утрото! С петли или без петли, накрая съмва и ти става ясно най-после какво трябва да правиш. А и как. И с кого. Останалото е лесно."...

На задната корица на книгата стои един манускрипт, писан от "ръка Бегунова" през лето 982-ро: "Пра-прадедите ми съградиха Църногорския монастир. Пра-дядо ми Храно направи къща и кошара за 300 овце у Шаковица. Пра-дядо ми Миялко направи къща и хамбар у Долня река. Дядо ми Дамян направи къща у Бегуновци. Баща ми направи един кокошарник, висок като трафо-пост... А аз пък направих това книжле, та да ми се смееш, читателю пре-драгий!"

© Владимир Шумелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.02.2014, № 2 (171)

Други публикации:
Алманах за литература, наука и изкуство "Света гора", бр. 10 ("Й"), 2009
Владимир Шумелов. Лисица в кокошарника (Критически етюди върху книги и литературни градове. В. Търново: Фабер, 2013.