Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗ "КУТИЯТА НА ПАНДОРА, ИЛИ СВАЛЯЙ ГАЩИТЕ"

Пиеса

Виктор Топлийски

web

Действащи лица:

Пейо Бъчваров - прилича на Джийн Хекман
Йордан Матеев -
средна възраст
Буров
- младеж облечен в бежово кадифено сако
Елена Михайлович
- млада красавица
Любомир Павлов - бай Любо над 60-те
Капитан Спас Джуров - полицай
Полковник Илиев - полицай
Максо - Летящия спекулант пилот
Инженер Минков - педал
Хасан Гюнейри - мутра-бодигард
Красимир Софрониев - управител на хотел
Даниела Зайкова - управител на хотел
Госпожа Коца - съпруга на Пейо Бъчваров
Калин Топузанов - колекционер, търговец
Радослав Йотов - прокурор
Николай Георгиев - цивилния простак, адвокат
Сабрина Павлова - дъщеря на бай Любо

 

Място на действието:

София. Търговския дом, хотели и апартамент.

 

I.

Луксозна леко занемарена кантора. Широка, малко мрачна стая с преддверие. Три бюра, различни по размер. Голям резбован шкаф. Кристален полюлей. На масивното бюро седи Пейо Бъчваров и леко барабани с пръсти. На другото с очила на носа и сериозно изражение е Йордан Матеев, облечен с черен костюм, бяла риза и черна вратовръзка. Чете списание "Пощенска марка". Вратата се отваря и влиза русоляв младеж, гледащ усмихнато и наперено. Облечен е в бежово кадифено сако. Затваря с крак вратата зад себе си.

Бъчваров: Какво има кухиглавецо?

Буров: Казва се Елена Михайлович.

Бъчваров: По работа ли?

Буров: Почти...

Матеев: Значи, няма да закусваме.

Бъчваров: Трай, господин офицер!

Буров: Да влиза ли? Много е цомбеста.

Бъчваров (Усмихнат.): Глей го тоя, бе Матеев. От сабале цици му в главата. Мозъкът през оная му работа изтича.

Буров отваря вратата.

Антре.

Влиза красиво момиче.

Елена: Мерси.

Бъчваров посочва стола пред бюрото си. Буров сяда зад малкото бюро и слага празен лист на портативната пишеща машина. Гостенката сяда удобно, кръстосва крака. Изважда лъскава дамска табакера и цигаре, в което внимателно поставя цигара. Матеев ловко поднася запалена клечка и гледа одобрително момичето. Бъчваров се обляга удобно.

Бъчваров: Та, к`во те води насам, Еленке?

Елена: Ами, Виктор ми каза, че можете да ми свършите една или колкото поискам работи. И... ето ме при вас!

Бъчваров: Като те гледам, и ти можеш да ни свършиш хубава работа...

Матеев: И не ви е излъгал. Ние сме три пъти пе!

Елена се засмива весело.

Елена: Вие сигурно сте Великият Матеев?

Буров: В цялото си величие и великолепие.

Бъчваров(Престорено строго.): Стига приказки, кухиглавци. Нека госпожицата започне от която иска работа, пък после ще видим...

Елена: От Варна съм...

Матеев (Закачливо.): А аз от Созопол.

Бъчваров (С досада.): Аз съм от Пловдив, Буров е от София и стига зевзеклъци! Продължавайте!

Елена: Добре... Имам една въртоглава братовчедка, по-малка от мен. Не мога да я трая, но нашите я закрилят. Традиция в старите родове...

Бъчваров: Традициите са добро нещо, госпожице...

Елена: Сигурно, но някои се възползуват доста нахално от това...

Бъчваров (Прави миролюбив жест.): Е, случва се. Та да продължим...

Елена: Не зная къде са се запознали. В различни компании сме. Татко е по работа във Виена, а мама е на бани в Хисаря. Ако научат, ще стане мазало...

Бъчваров: И кога трябва да стане това?

Елена: Кое?

Матеев: Кога да ти я докараме?

Елена: Ааа..., ми веднага..

Матеев: За вчера не става ли?

Елена (Плясва весело с ръце.): Великолепно! Ще те прецункам някой път, но за съжаление, татко скоро се връща и ще трябва да я открием преди това. Мен ако питате, по-добре тук да си развява байрака. В София по не бие на очи нали, Буров, ха, ха, ха...

Буров (Усмихнат.): Пиян поп, мъжко магаре и шавраклива жена, шъ знайш, от далеч се познават...

Бъчваров: Сиреч имаме малко време. Давай натам!

Елена: Това му е гадното.

Бъчваров: И после?

Елена: Не я бях виждала от сума ти време и нямах представа к`ви ги е забъркала, докато не получих писмото.

Бъчваров: Така.

Елена: Не се натресох на ченгетата поради деликатността на въпроса, но от друга страна, може да е в опасност. Та се чудех к`ви да ги дъвча?

Матеев: Стигна до писмото.

Елена: Да, бе! Бих й спешна телеграма да се връща. Пратих я в Централна поща "До поискване". Това ми бе оставила като адрес, маймуната недна. Ще я оскубя до голо, ако ми падне... Та, чаках пет дена и ей ме нà в София. Бих й втора телеграма, че пристигам... Но май сбърках?

Бъчваров (Под мустак.): Със сигурност, но станалото - станало. В такива ситуации трудно се преценява кое как. И ...не я открихте?

Елена: Ами, щом съм тука на тоя келяв стол... Изкриви ми се оная работа!

Бъчваров (Властно.): Буров! Донеси трона на чичо ти!

Буров (Усмихнато.): Да бе, ама ще трябва с Матеев да си дигнете дъртите задници и да помагате! Да не стане като с пианото на Людмила Живкова...

Метеев (Весело.): Де, не се ежи де, дай твоя стол, нали си кавалерист...

Буров: Кавалерист е баща ми, аз съм свързочник.

Матеев (Намигва на момичето.): Извинявай! Имах предвид кавалер.

Буров галантно разменя столовете.

Бъчваров: Давай натам!

Елена: Таа, писах й, че ще бъда в хотел "България". Той е на две крачки от пощата и я поканих да дойде там да се разберем, дори и да не ще да се връща. Но ниенте. Три дена да кисна като прани гащи, а боклука му с боклук да не се обади.

Бъчваров кима с разбиране и пали цигара. Буров и Матеев също палят.

Елена (Тропва с крак.): Таа... весела работа, господа. Няма да седя и да чакам като изоглавена тая кучка! Имах на разположение само това "До поискване", мяза ми като "На повикване"... Драснах й още едно писмо, а вчера по обед отидох в пощата. Киснах във втора зала до мръкнало, но не видях Дес... Затова пък срещнах Митко Мачканов.

Бъчваров и Матеев кимват едновременно.

Елена: Не пожела да ми каже къде е Деси. Била весела и в цветущо здраве. То аз ще му взема здравето на това жилаво курве, с извинение. Ама как да вярвам на тоя никаквец. При всяко положение би твърдял същото, нали?

Бъчваров: Правилно, но може и да не лъже все пак?

Елена: Може, но не мога да се върна с празна кошница. Поне по телефона да я чуя. Не желаела да ме приеме. Коя е тая, бе. Да не е английската кралица. Нямам му вяра на тоя мульо. Щял да предаде, че ме е видял, и да ни уредял среща в хотела, ако искала. Но смятал, че работата нямало да стане, та той щял да дойде, ако тя не щяла...

Вратата бавно се отваря. Влиза бай Любо, който, като вижда момичето, леко отстъпва назад, сякаш ще се върне обратно.

Бъчваров: Влизай, бай Любо, влизай. Еленке, това е бай Любо, силно наш човек.

Той затваря вратата. Придърпва стол и сяда усмихнат до момичето.

Бъчваров: Братовчедката на Еленка избягала от Варна с някой си Митко Мачканов. Сега са в София. Еленка срещнала Мачканов и довечера пак има среща с него (Смее се тарикатски.). Може да е заедно с братовчедка й. Но по-сигурно да е сам. А Еленка иска да я намерим и да й я върнем що-годе читава във Варна. Така ли, моме!

Бъчваров гледа усмихнат момичето и намигва на бай Любо, който става от стола и я оглежда свойски и с възхищение от главата до петите. Подсвирва хулигански, като младеж, с израз на възхищение. Всички се засмиват. Бъчваров вдига тържествено ръка.

Бъчваров: Фасулска работа. Бай Любо ще чака довечера трезвен в хотела и ще го проследи, щом си тръгне, а той ще го отведе при Десито. А ако тя дойде в хотела с него и я убедиш да си заминете за Варна, черпиш Организацията и точка. А ако не ще, еее..., ще трябва да си пънем кухите глави и да измислим нещо друго...

Бай Любо: Хитро! Дори бих казал ловко.

Смее се весело и понечва да играе казачок.

Елена стрелва с поглед Буров, който се е облакътил на бюрото си и се хили. Намигва му доволно.

Елена: Планът е отличен! Само внимавайте да не се усети тоя мульо! Гнусен плужек!

Бъчваров тупва с отворена длан по бюрото и издрънчава тапата на гарафата.

Бъчваров: Немаш проблеми, Еленке. Знаем да се оправяме с тоя род пичове.

Елена: Дано не й се случи нещо лошо!

Бъчваров: Е, вероятности колко щеш. Но ще трябва да ни се довериш. А ние ще се погрижим за ебливеца!

Елена: Облечени сте в пълното ми доверие (Вдига тържествено ръка.). Само не забравяйте, че тоя род келеши могат да бъдат много опасни. Може да й резне гръцмуля, ако нещо го заплашва. Това как ви се вижда?

Бъчваров: Да не си го плашила вече?

Елена: Е, казах му, че я искам немедленно във Варна, преди да са си дошли нашите, за да не разберат къде е миткала. Обещах, ако помогне, да си трая, но ако не, татко ще му разчекне мутрата от едното ухо до другото. Май не се впечатли.

Бай Любо: А не може ли да се замаже работата, като се оженят?

Елена: Женен е гадината и има две деца. Семейството му е в Полша. Деси ми писа за това, като обяснение да духне с него в София.

Бъчваров: Сефте комендантски, само че не винаги Ленин е в Полша! (Смее се и отваря масивен тефтер.) Как изглежда?

Елена: Ами над четиридесетте, висок, с къдрава, прошарена коса, с широки пори на лицето, гъсти вежди, завити нагоре като на Дечко Узунов. Говори високо и нахално. Когато се ръкува, ти стиска силно и просташки ръката и те гледа в лицето, за да разбере дали те боли. Има нещо садистично в него.

Бъчваров прилежно записва и пита, без да вдигне поглед от бележника.

Бъчваров: Очи?

Елена: Синкави, гледащи мръсно и нахално с гъз под долната устна!

Елена се засмива на остроумието си.

Бъчваров: Слаб, набит?

Елена: Спортен тип. Широки рамене, ходи изправен като истукан. Беше облечен с елегантен сив балтон - тип рибена кост и мека шапка в същия тон.

Бъчваров: К`во работи? (Оставя молива до тефтера.)

Елена: Хабер си нямам.

Бъчваров: В колко е срещата?

Елена: След седем.

Бъчваров: Добре, Еленке, ще пратим наше "куче". В случай на...

Елена: Но, господин Бъчваров, не можете ли вие лично или бай Любо, или пък Матеев да се заеме? Не се съмнявам във вашите хора, но все пак се страхувам да не се случи нещо лошо! Това е един опасен тип. Плащам повече!

Отваря чантата и мята на бюрото пачка с банкноти, пристегнати с бандерол, която шляпва като шамарче.

Бай Любо: Това вече са сериозни аргументи, госпожице! Лично се заемам!

Елена отривисто му подава ръка.

Елена: Михайлович! Благодаря!

Подава последователно ръка на Бъчваров и Матеев.

Елена: Благодарско, страхотни сте!

Матеев: Пак заповядайте, затова сме на гишето, госпожице Михайлович, запомнете три пъти Пе!

Елена: А пък това к`во е?

Матеев: Пенсии, почерпки, погребения!

Застава в горда поза Матеев. Момичето звънко се изсмива.

Бъчваров: Ще ни улесниш много, ако изчакаш Мачканов във фоайето или се мернеш с него по някое време.

Елена: Ноу проблем!

Бай Любо: И да не вземеш да се кокориш из фоайето, за да ме видиш!

Буров става и отваря вратата пред момичето. Излизат.

 

ІІ.

Тъмна, луксозно обзаведена стая от голям апартамент. Силно и продължително звънене на телефон. След последното позвъняване се чува гръмка пръдня. Скърца креват. Празна чаша тупва на килима. Креватът изскърцва пак. Чува се дрезгав глас.

Бъчваров: Да го тура на калимана ви... баш! (Вдига слушалката на телефона.) Да, моля... На телефона... К`вооо!... Къде?... Тръгвам след малко.

Пали нощна лампа. Стаята се изпълва с мека приглушена светлина. Всичко трябва да изглежда леко бежово, като стара снимка. Бъчваров по тъмносиня копринена пижама с монограм на джобчето сяда и гледа мрачно в телефона. Старинният стенен часовник отброява два. Пресяга се и взема отворен пакет цигари. Вади една и я очуква в кожената подвързия на дебела книга, стояща на масичката. После рязко я мята към устата си, но не улучва.

Бъчваров: Мамка ти!

Навежда се и я вдига от пода, раздразнен, я слага между устните си и запалва. Става бавно и си съблича пижамата. Поглежда в огледалото и се попипва по мустачките с крива ядовита усмивка. Отваря гардероба и започва да се облича. Завършва с широко сиво палто и сива мека шапка. Излиза.

 

ІІІ.

Мрачна тъмна уличка. Чуват се стъпки по тротоара. Отворена дворна врата в масивна ограда. Кръстосват се лъчи от джобни фенерчета. От вратата излиза висок широкоплещест мъж с цигара в уста.

Спас Джуров: Здрасти, Бъч. Реших, че ще искаш да се включиш в соарето, преди да го вдигнат от съдебна.

Бъчваров: Мерси, Спасе. К`ва е хавата?

Спас Джуров: Един пищов, един куршум, един труп. Когато се е издрънкал в оградата, вече е бил капут.

Джуров бръква в джоба на палтото си и вади пистолет в запечатано найлоново пликче. Виждал ли си такова нещо?

Бъчваров: Виждал съм "Маузер", виждал съм "Валтер". Виждал съм какво ли не. Значи тук са го опаткали? Стоял е на твоето място с гръб към оградата. Гръмват го. Полита назад, блъска се във вратата и тупва в двора.

Спас Джуров: Тъй.

Бъчваров: Кой го е намерил?

Спас Джуров: Дежурната двойка от Четвърто. Идвали откъм "Черни връх" и като завили насам, фаровете на кола осветили отворената врата. Мишо слязъл да хвърли един поглед и го открил.

Бъчваров: Нещо за колата?

Спас Джуров: Нищо, Бъчи. Мишо не обърнал внимание, защото не знаел, че нещо се е случило. Твърди, че докато идвали насам, никой не е излизал оттук - щял е да го мерне.

Бъчваров: Някой да е чул гърмежа?

Спас Джуров: А бе, Бъчи, ние сега идваме. Като се поразвъртим все ще се намери някой слухарко. Няма ли да го видиш, преди да са го дигнали.

Бъчваров (Мрачно.): Не! Ти нали си гледал - това стига.

Обърсва с ръка потекла сълза. Спас Джуров кимва.

Спас Джуров: Пищова му беше в джоба. Не е стрелял. Палтото закопчано. В джобовете - триста лева. На разходка ли е тръгнал, или по работа?

Бъчваров: По работа.

Спас Джуров: И?

Бъчваров: Трябваше да проследи един апапин на име Митко Мачканов, но както гледаш, работата се е поразсъхнала.

Спас Джуров: Бая. И защо?

Бъчваров слага ръце в джобовете и започва да премигва с невинно изражение.

Бъчваров (Небрежно.): Защо!!! Предполага се, че е софиянец. Не му знам далаверите. Искахме да разберем къде живее. (Бъчваров тъжно се усмихва и побутва приятелски с лакът Джуров.) Зарежи, Спасе, не ме питай. Ще ида да кажа на дъщеря му.

Рязко по войнишки обръща гръб. Джуров го изглежда сърдито.

Спас Джуров: Много съжалявам, че бай Любо си отиде така. Беше голям терк.

Бъчваров: Да бе.

Отдалечава се.

 

IV.

Голям луксозен хол. Маса. Госпожа Коца по нощница със същия монограм седи и пуши. На масата има чайник. Чува се отварянето на външна врата и стъпки. Вратата се отваря и влиза Бъчваров по костюм. Слага кутия цигари и кибрит на масата. Госпожа Коца се пресяга и сипва чай в красива дълбока чаша. Пуска пет бучки захар и от шкафчето встрани взема бутилка коняк и отсипва в чашата. Бъчваров отпива прав, сяда на стола срещу нея и се разплаква. Тресе се целият и се задавя в хълцане. Госпожа Коца скача и дръпва чекмеджето на шкафчето. Изважда голяма носна кърпа и инхалатор и бързо му ги подава. Бъчваров отваря уста и вдишва три пъти дълбоко с натискането на бутона. С кърпата бърше очи. Проговаря през сълзи.

Бъчваров: Убиха бай Любо.

Госпожа Коца изпищява, слага ръка на устата си и излиза. Бъчваров отваря другата врата и също излиза. Затъмнение. Часовникът на стената удря четири пъти. Пауза. Сцената е тъмна. Часовникът удря пет пъти. Пауза. Сцената продължава да е тъмна. Разнася се рязко позвъняване. В коридора светва лампа и светлината влиза в познатия ни хол през стъклената врата. Вратата, през която излезе Бъчваров, се отваря и сцената се осветява. Влиза Бъчваров. Зад стъклената врата се чуват стъпки и приглушен разговор. Отваря се и госпожа Коца въвежда двама мъже. Единият е с униформа на полковник.

Бъчваров: Здрасти, Спасе. Здравейте, полковник. Заповядайте.

Полковникът отдава чест, без да продума, и гледа мрачно Бъчваров. Сядат. Бъчваров вади от бюфета три чаши и шише коняк. Сипва. Взима едната и отлива на килима.

Бъчваров: Бог да го прости бай Любо.

Отпива. И другите отливат и отпиват. Полковникът бавно и нахално оглежда просторния вестибюл и спира поглед на Джуров.

Спас Джуров: Съобщи ли вече на дъщерята, Бъч?

Полковник Илиев: Как го прие?

Бъчваров: Не знам.

Спас Джуров: Да, бе.

Полковникът подпира лакти на масивната маса.

Полковник Илиев: Какво лично оръжие носите?

Бъчваров: Никакво. Не си падам по тия играчки. Е, в касата на кантората имам няколко, за зор заман.

Полковник Илиев: А аз трябва да видя поне един. Тук няма ли?

Бъчваров: Не.

Полковник Илиев: Айде бе?

Бъчваров: Що не проверите, де. Имате ли разрешение за обиск.

Спас Джуров: Стига, Бъч.

Бъчваров избутва с външната страна на дланта си чашата. Става. Обляга се на масата и се накланя към полковника.

Бъчваров (Строго.): Чий ми го дървиш тука, бе Илиев. А?

Джуров се размърдва, вади носна кърпа и се изсеква бързо.

Спас Джуров: Да не мислиш, че искаме да те топнем, бе Бъч?

Бъчваров не обръща внимание на Джуров и продължава към Илиев.

Бъчваров: Казвай де! Какво си въобразяваш, като си се накичил с тая униформа като годен циганин? Отде накъде ми се теслимиш в къщата по никое време и искаш да ми ковнеш убийство?

Полковник Илиев (С писклив глас.): Арно! Сядай и слушай.

Бъчваров продължава да го гледа в упор и не помръдва.

Бъчваров: Ако искам! Това е моя дом! Ясно ли е! Дебелак!

Спас Джуров: Стига Бъчи, дай разумната. Има ли смисъл да се дърляме? Не почнахме с право мерене, защото, като те питах за Мачканов, премълча. Не е редно така между приятели.

Полковникът рязко става и вирва брадичка към Бъчваров.

Полковник Илиев: Предупредих те, че скоро ще се лъзнеш.

Бъчваров го гледа насмешливо.

Бъчваров: Всички рано или късно се лъзват. А някои на собствените си лайна.

Полковник Илиев: Ама тоя път на теб ти излезе късмета!

Бъчваров се усмихва мрачно.

Бъчваров: Кой се е насрал, се е опрал, не бой се! Тая твоята няма да я бъде. К`во ми висиш тука като прани гащи? Казвай що имаш да казваш, или се омитай! Ще лягам.

Полковник Илиев: Кой е Мачканов?

Бъчваров: Казах на Джуров всичко, което знам.

Полковник Илиев: Че то е почти нищо.

Бъчваров: Колкото - толкоз.

Полковник Илиев: Защо го следеше?

Бъчваров: Не аз, а бай Любо.

Полковник Илиев: Почему?

Бъчваров: По тарикатската причина, че имаме пациент, който ни брои една добра сумичка, за да го проследим.

Полковник Илиев: Ясно! И кое е това богато донорче?

Бъчваров: Много добре знаеш, че няма да ти кажа, преди да взема разрешение от него.

Полковник Илиев: Ще кажеш на мен или на съда! Разследваме убийство, не махленска кражба. Да не забравяме това!

Бъчваров: А сега, драги ми полковник, нека напомня на дебелата ти селска чутура, че дали ще кажа някое име, или не, си е лично моя работа. Отдавна ми е през оная работа дали някой дръвник с ромбове и пагони ме харесва, или не.

Джуров става. Гледа уморено.

Спас Джуров: Дай разумната, Бъч. Как да гепим убиеца, ако не ни кажеш каквото знаеш. Убитият беше и наш познат.

Полковник Илиев: Така си и знаех. И затова дойдохме. Нали, капитан Джуров?

Джуров мълчи.

Полковник Илиев: Като идвахме насам, казах на капитана, че прословутия сред айдуците Пери Бъч не разнася насраните си гащи из столицата. Тъй му рекох.

Бъчваров с досада поглежда към Джуров.

Бъчваров: К`ви ги плещи па тоя сега?

Полковник Илиев скача бесен от стола.

Полковник Илиев: Те ти сега булка, Спасов ден!

Полковникът почва да пляска с ръка по масата, подчертавайки всяка своя дума.

Полковник Илиев: Мачканов е бил очистен пред хотела си скоро след като ти си тръгнал. Това ясно ли ти е?

Бъчваров: Махни си гнусните лапички от масата.

Полковникът се дръпва.

Полковник Илиев: Според капитана така си бързал, че дори не си погледнал близкия си приятел.

Спас Джуров: Наистина, Бъч, така се завтече...

Полковник Илиев: А и не си ходил до "Младост", за да съобщиш на дъщеря му.

Бъчваров (Невинно.): И що мислиш така?

Полковник Илиев (Със злорадо задоволство.): Питахме жена ти и тя каза, че си възложил това на нея.

Бъчваров кимва и се засмива спокойно.

Полковник Илиев: Да речем, че са ти трябвали десет минути да минеш до някоя телефонна кабина и да се обадиш на жена ти. Още десет до хотела на "Черни връх" и "Арсеналска". Ти ходиш бързо и спокойно би стигнал и за десет, но да речем петнадесет минути, за да го причакаш и да го гръмнеш.

Бъчваров (С усмивка.): Сиреч съм знаел къде живее? Хитро, а? И съм знаел, че след стрелбата няма да се прибере право в "Хемус".

Полковник Илиев: Що си знаел, си е твоя работа. В колко се прибра?

Бъчваров: Към четири.

Полковник Илиев: Доста късничко?

Бъчваров (С усмивка.): Ходих да изветрям от закуската...

Полковник Илиев: Знаем, че в три и половина те нямаше.

Бъчваров (Невинно.): Откъде?

Полковник Илиев: Дръннахме по телефона. Та откъде мина.

Бъчваров: По "Черни връх", през Шести полк.

Полковник Илиев (С ехидна усмивка.): Е, не срещна ли някой, който...

Бъчваров (Усмихнат.): Нямам свидетели. Я седни и си допий чашата. Спасе, дай да ти сипя.

Спас Джуров: Не, Бъчи, мерси.

Полковник Илиев сяда, но не поглежда към чашата.

Бъчваров: Иии... значи, Мачканчето е трупясало, а?

Спас Джуров: Да бе, Пейо.

Полковник Илиев: И мога да те светна, ако искаш да знаеш, че умря, без да каже гък.

Бъчваров пали цигара и не вдига поглед от огънчето на клечката.

Бъчваров: Ти к`во искаш да кажеш? Да не мислиш, че съм знаел?

Полковник Илиев: Що съм рекъл, рекъл съм...

Бъчваров: Така де! Ама още нямаш доказателства, за да ми сложиш Сейковците, нали, пич?

Полковникът гледа мрачно.

Бъчваров: Да знаеш, че ми е през долуподписания какви бръмбари ти се въртят в кухавелницата.

Спас Джуров: Пейо! Стига де!

Бъчваров дръпва от цигарата.

Бъчваров: Та, Спасе, как съм пречукал копелето, че не бях се сещал напоследък.

Спас Джуров примирително маха с ръка.

Полковник Илиев: Два изстрела в гърба с девети калибър от отсрещната страна, тъкмо е наближавал хотела. Никой не е видял.

Спас Джуров: А отзад в панталона е имал затъкнат "Валтер", с който въобще не е стреляно.

Бъчваров: Много колекционери се навъдиха напоследък, нещо от хотела за него?

Спас Джуров: Скука... Пълна скука, само дето спял там от една седмица.

Бъчваров: Сам?

Спас Джуров: Не с Мерилин Монро!

Бъчваров: К`во намерихте в стаята и в него?

Полковник Илиев (Заядливо.): Ти к`во мислиш?

Бъчваров (Усмихнат.): На баба ми футболните гащи! Нещо да ви боцне що за кръпка е, занимания...

Полковник Илиев: Разчитахме на теб по въпроса.

Бъчваров: Никога не съм виждал тоя боклук, ни жив, ни мъртъв.

Полковник Илиев става. След него и Спас Джуров.

Полковник Илиев: Е, дойдохме, видяхме и нищо не свършихме. Май ти научи повече от нас, отколкото ние от тебе. Знаем се отдавна, Бъчваров. Виновен или не, ще те държа под око. Но сбарам ли те, дупе да ти е яко - няма да те отърват великите ти адвокатчета. Ако зависеше от мене, отдавна да съм ви турил до стената без съд и присъда, както правехме след девети, но партията се управлява вече от изроди с жълто на устата и гащите... мамка ви фашистка.

Бъчваров: Много добре, сър, но ако си допиеш коняка, ще се почувствам по-щастлив отвсякога.

Полковник Илиев се пресяга и допива чашата с мрачен поглед.

Полковник Илиев: Лека (Отдава вяло чест.).

Спас Джуров: Чао.

Бъчваров ги изпраща и подигравателно козирува на гола глава.

 

V.

Преддверието на кантората. Матеев сипва кафе в ръчката на кафе машината. От вратата влиза Бъчваров. Матеев му прави жест с ръка, сочейки към кантората. Вратата на кантората се отваря и в рамката й застава красива жена с черна шапка и облекло.

Бъчваров: Здравей, Саб.

Сабрина: О, Бъчи!

Влизат в кантората. Затварят вратата. Матеев остава в преддверието. Сабрина прегръща Бъчваров и се разплаква на рамото му.

Бъчваров: Каза ли на родата?

Сабрина: Пристигнаха вече.

Часовникът на стената удря десет.

Сабрина: Ооо... Бъчи, ти ли го застреля?

Бъчваров: Стига глупости. Тръгвай, че имам работа!

Леко я насочва към вратата и я потупва по кръшното дупе. Изпраща я и затваря вратата. Сяда зад бюрото си и се вторачва в празния стол. Влиза Матеев и оставя пред Бъчваров амбалажна хартия с баничка. Същото слага и на бюрото на Буров. Сяда зад бюрото си и захапва своята. Кратко мълчание.

Матеев: Май ще имаме ядове.

Бъчваров мълчи.

Матеев: Какво иска Сабринчето?

Бъчваров: Мисли, че аз съм убил бай Любо.

Матеев: Екстра! Само него ли? Ще я калайдисваш ли?

Бъчваров: Плюскай си баницата и трай, господин офицер. Само ми е до това сега... Ченгетата мислят, че аз съм пречукал Мачканчето.

Матеев: Кой?...

Бъчваров: Благой от Софстрой.

Бъчваров вади цигара и започва леко да я очуква.

От открехнатия прозорец се чува трамваен шум.

Матеев: Ще ходиш ли до "Младост"

Бъчваров: Стига глупости!

Мята цигарата в устата си, намигва на Матеев и запалва.

Матеев (С насмешка.): За нея не са глупости. Здравата се забавлявате. Госпожа Коца ще ти резне топките, ако научи.

Бъчваров (Сериозно.): По-добре нищо да не беше ставало.

Матеев: Да бе, ама като се напиеш, не мислиш така.

Бъчваров: Стига, знаеш колко обичах бай Любо.

Матеев: И мислиш, че той не знаеше ли?

Бъчваров (Учуден.): Кой му е казал?

Матеев: Ма ти за кьорави ли ги мислиш хората... Разпаше си нашия пояса, като се натряска, и мисли хората за абдали... Плюс това тя му е доведена дъщеря. Сега е кяр апартамент и сама ще се шири в него.

Матеев отхапва от баничката. Часовникът удря на половинка. Вратата се отваря и влиза Буров.

Буров: А добър ви ден!

Бъчваров: Спящата красавица се е изпилила.

Буров грабва баничката и я захапва. Матеев се навежда от бюрото си към Бъчваров.

Матеев: Па може и тя да го е пушнала...

Бъчваров се изправя. Загасва цигарата в големия кристален пепелник и си отчупва от баничката. Започва да дъвче. Пауза.

Бъчваров - преглъща

Бъчваров (Преглъща.): Вие, гос`ин офицер, сте прекрасна куха главичка.

Матеев присвива очи.

Матеев: Тъй ли? А ако ти кажа, че твоето Сабринче тъкмо се беше прибрало, когато ме изстреля госпожа Коца, за да съобщя за станалото.

Бъчваров: Нещо много близки взехте да ставате с твоята кумица...

Матеев: Чаках пред вратата, докато се тафросваше. Дрехите й бяха накуп на един стол. Шлиферът й най-отдолу, на връх камарата се мъдреха сутиенът и гащите, още топли. Леглото беше разбъркано, но доста дилетантски, личеше, че не е лягано в него. Спяла била - вятър работа. Лъже като дърта циганка... майка й беше същата стока.

Бъчваров (Смее се.): Браво, Матеев, евала ти праим, страхотно. Май обичаш да бараш дамско бельо. Ти да не си фетишист, бе!

Бъчваров гръмко се смее.

Буров: Не бе, Пейо, филателист е! (Намига на Матеев.) Матеев, кажи му как са те викали в ЦК да те назначават на ръководна работа, защото решили, че филателист и философ са едно и също.

Бъчваров: Не сега. Сече ти пипето, Матеев, но... не го е убила тя.

Матеев: Бамбината иска яко да те гепи.

Бъчваров махва ръка с досада.

Матеев: Тааа... снощи имаше ли калайдисване? Честно?

Бъчваров: Казах веднъж и точка по въпроса, не ми се прави на Илиев.

Буров: Илиев ли те атакува? Голяма гад е. Беше ми квартален едно време.

Бъчваров: Сабале в пет ми се натресоха със Спас Джуров.

Матеев: И мислят, че си освиткал Мачканчето?

Буров: Пейо, сериозно ли?

Бъчваров: Божа работа. Минават им такива мисли през куфелниците. Не знам колко ги разубедих.

Буров: Щом тая свиня Илиев се намесва, жална ни макя.

Бъчваров: И той каза нещо подобно. Дръжте Сабрина далече от мен, а аз ще оправя хавите.

Прекосява кантората и излиза.

Затъмнение.

 

VI.

Хотелско фоайе. Регистрация. Начервосана регистраторка. Малък кабинет с голямо бюро. Зад бюрото седи елегантна жена в тъмен костюм. Влиза Бъчваров.

Бъчваров (Към регистраторката.): Здравей, пиленце!

Регистраторка: Здравейте, господин Бъчваров. Какво ви води насам?

Бъчваров: Госпожица Михайлович в стаята ли си е?

Регистраторка: Тая сутрин се изнесе.

Бъчваров: Благодаря ти, душко...

Отива до кабинета с голямото бюро. Жената става, за да го посрещне и подава ръка.

Даниела Зайкова: Жалко за бай Любо. Прочетох във вестника. Той беше снощи тук. Сигурно знаеш.

Бъчваров: Благодаря, Дани. Ти ли говори с него?

Даниела Зайкова: Не. Беше във фоайето. Усетих, че е по работа и се направих на улава. Това има ли връзка с неговото...

Бъчваров: Още не знам, но няма да замесваме хотела, ако е възможно.

Даниела Зайкова: Мерси, Бъчи.

Бъчваров: За нищо. А можеш ли да ми кажеш нещо за една бивша гостенка, а после да забравиш, че съм питал.

Даниела Зайкова: Нанайси проблем.

Бъчваров: Елена Михайлович, тая сутрин се е изнесла.

Даниела Зайкова се отправя към регистрацията, но се връща бързо.

Даниела Зайкова: Пепа беше дежурна снощи. Сигурно е видяла бай Любо. Да й кажа ли да си затваря устата?

Бъчваров: Не, не. Пепа е готина, но е дрънкало. По-добре да не знае, че трябва да си трае.

Даниела Зайкова се отправя пак към регистрацията.

Минава с бърза крачка покрай регистраторката и влиза през една врата. След малко се връща и отива при Бъчваров.

Даниела Зайкова: Пристигнала е миналия вторник от Варна. Без куфар, само с един сак. Не е звъняла по телефона от стаята. Нищо не й е носено. Видели са я с висок мъж с прошарена къдрава коса. Сутринта е излязла в девет и половина, след това се върнала. Платила, взела си сака от стаята и се метнала на чакащото я такси. Интересното е, че е оставила адрес - хотел "Тримонциум" в Пловдив.

Бъчваров: К`во му е толкоз интересното?

Даниела Зайкова: Ами мяза ми като сценка от западно криминале. У нас нямаме обичай да си оставяме бъдещите адреси. Права ли съм?

Бъчваров: Страхотна си, Дани, благодарско! Бих те зел при нас в кантората, но не можем да си позволим да ти плащаме такава заплата.

Даниела Зайкова (Усмихнато.): Не е толкова голяма, колкото си мислят някои... Все пак ще го имам предвид, ако ми писне тука.

Подава ръка и се сбогуват. Излизат.

 

VІІ.

Кантората. Буров трака на машината. Влиза Бъчваров. Буров спира да пише и го посреща с усмивка.

Бъчваров: Здрасти, Глупландия!

Буров: Здрасти! Нашият любимец Илиев се дотресе. Искаше да види пищовите.

Бъчваров: И к`во?

Буров: Пратих го в "Бразилия" да пие кафе (Смее се.).

Бъчваров: Екстра, ама мислиш ли, че е там?

Буров: Глупости, там кафето е скъпо. Той е дзифтар и сигурно е отсреща при Пешо Баков и те причаква. Не го ли мерна, като идваше.

Бъчваров: Не, минах отзад, откъм "Позитано". Като дойде, му дай да ги види, ако иска да ги вземе за балистична експертиза, викни цивилния простак. Направете протокол и го подпишете и тримата. Цивилния да отиде с него. Напиши му пълномощно и ме подпиши, както го правиш често зад гърба ми.

Буров: Кой ме наковлади?

Бъчваров: Доносници с лопата да ги ринеш. Друго?

Буров: Обади се и Елена.

Бъчваров: Много навреме. К`во каза.

Буров: Ще да те види (Буров откъсва листче от кубчето пред него и прочита.). Преместила се е в хотел "Рила", апартамент 101. Регистрирала се е като Екси Клисурска.

Бъчваров: Дай!

Буров му подава листчето. Бъчваров вади запалка. Щраква и го запалва. Пуска го в големия кристален пепелник. Изчаква да изгори докрай и с молив разбърква пепелта, която педантично изсипва в кошчето.

Бъчваров: Те, т`ва е, гос`ин офицер. Имало нещо - немало нищо! Обади се на Матеев и му кажи да се свърже със Зилберщайн и да запази стая за госпожа Коца в станцията на писателите в Хисаря. Да му каже, че е лично моя молба. Да иде при бай Асен Кацарски и да вземе максимален аванс. Да се свърже с Гого шофьора на Караславов и да му каже да закара госпожа Коца и кучето на почивка в Хисаря. Аванса Матеев да предаде на госпожа Коца за харчлък. Да й каже, че ще й се обадя по телефона, когато мога.

Нахлупва си шапката и излиза.

Затъмнение.

 

VІІІ.

Луксозна хотелска стая. На дивана полуизлегната седи Елена в черен копринен панталон, плътно прилепнал по изящните й форми и широк пухкав пуловер с голямо деколте. Талията й е пристегната с колан с красива катарама.

На вратата се чука. Елена става да отвори.

Влиза Бъчваров.

Бъчваров(Делово.): Привет, Еленке!

Елена: Здравей, но трябва да ти кажа нещо неприятно.

Бъчваров: Май напоследък съм абониран за неприятни работи.

Елена: Оная история... дето ви я сервирах вчера, беше голяма измишльотина от край до край.

Бъчваров (Без изненада.): А, оная ли? Зарежи...

Елена: К`во, не ми ли повярвахте?

Бъчваров: Повярвахме на мангизите!

Елена: Нещо не вдявам...

Бъчваров: Сиреч, моме, казвам, че даде повечко, отколкото, ако казваше истината. Доста повечко, за да мине историята за истинска.

Елена опъва пуловера си, та още повече изпъкват гърдите й в голямото деколте.

Елена: Още ли сте готов...

Бъчваров (Сяда в голямо кожено кресло.): Зависи... Работата е там, госпожичке, че... Междо другото Елена ли се казваш, или Екси?

Елена: Всъщност се казвам Елеонора, на баба ми съм кръстена. Нали знаете традиция в старите родове...

Бъчваров: Гадното е, че две убийства... Особено едно връз друго са ми малко множко. Почва да смърди на гараджийски кенеф. Загрява ли кухата ти главица? И разни ченгета решават, че могат да ме обработват по истимарски. Изведнъж всички почват да стават важни и да ми надничат в портмонето... Стопляш ли?

Елена: Моля те, кажи ми... Аз имам ли някаква вина за снощи?

Бъчваров: Май не. Освен ако нещо не знам. Предупреди ни, че Мачканов е опасен. За братовчедката излъга, както и за другото, но това е вече без значение. Добре изиграна роля, може да кандидатстваш във ВИТИЗ, под Буров живее професор Филипов, с който са приятели, а аз съм съученик с Димитър Канушев, та можем да помогнем... Но все пак не ти повярвахме. Е, засега ще приемем, че нямаш вина за снощи.

Елена: Мерси, бачо Пейо. Но ми е много кофти за бай Любо, такъв човек...

Бъчваров: Стига, Еленке. Бай Любо не беше малолетен. Той беше печен професионалист от най-висок ранг. Чувала ли си за Никола Гешев?

Елена: Ааа... прототипа на Велински от филма "На всеки километър"?

Бъчваров: Прототип, глупости... Велински бе някаква жалка карикатура на Гешев. Тия тъпаци, комунягите, нищо свястно не могат да измислят. Дори като крадат, им лъскат кирливите селяндурски задници. Та бай Любо едно време беше от близките хора на великия Гешев. Професионалист пар екселанс. Но... това са рисковете на професията...

Елена: Женен ли беше?

Бъчваров: Разведе се отдавна, има доведена дъщеря, която гледаше като своя.

Елена: Благородно!

Бъчваров: Даа... той си беше благородник и по произход, и по осанка, това, че стана партиен член, не го прави по-малко готин. Все пак отърва кожата... (Поглежда към големия кръгъл стенен часовник.) Не му е май времето за истории. Наоколо щъкат вече полицаи, прокурори, журналисти. К`во смяташ да правиш?

Елена (Сериозно.): Трябва да ме измъкнете от батака. Здраво съм го загазила (Побутва го закачливо с лакът.). Знаят ли вече за мен?

Бъчваров: Още не. Исках първо аз да те видя.

Елена: А к`во ще стане, като разберат за щуротиите, дето ви накаканизах вчера?

Бъчваров: Дупе да ти е яко... Затова ги държа в неведение. Не е нужно всичко да знаят. Ще измислим нещо, за да ги държим по-длъжко в мъглата.

Елена: Нали не допускаш, че имам нещо общо с...

Бъчваров: Да бе, как не се сетих... Имаш ли нещо общо с убийствата?

Елена (Засмяно.): Възмутено отказвам.

Бъчваров: Така те искам, Еленке. А к`во ще кажем на полицията?

Елена: А нужно ли е? Не ми е време за обяснения. Не може ли да ме отървете от тоя купон. Сигурно има начин.

Бъчваров: Сигурно, но първо трябва да знам истината... Те т`ва е!

Елена се обляга с лакът на канапето, свива крак и сяда отгоре му.

Елена: Знам, че не съм много цвете за мирисане, бая биография съм навъртяла, но иначе не съм лош човек. Погледни ме, бачо Пейо, не заслужавам ли поне малко доверие. Сама съм тук в столицата и освен на вас с Буров нямам на кого да разчитам. Моля помогнете ми. Знам, че нямам право да настоявам, но друг изход нямам.

Бъчваров въздъхва дълбоко.

Бъчваров: Нямаш нужда от кой знае що. Пишкин момиче си, бива те. Това за ВИТИЗ сериозно го казах. Харесвам те, моме шиляво. Ако бях по-млад, щях да си пробвам късмета, ама сега Буров е на мода.

Тя рязко подскача и става. Гледа го в очите.

Елена: Така, значи? ВИТИЗ, та ВИТИЗ, заслужавам да не ми вярваш, аз съм си виновна, но така се нуждая от помощ.

Бъчваров: Ставаш нахална.

Елена (Инатливо.): Така ли?

Бъчваров: Добре, де. К`во стана снощи?

Елена: Митко дойде в хотела в девет и излязохме да се поразходим. Предложих разходка, за да може бай Любо да го разгледа добре. Отидохме в един ресторант близо до булевард "Руски", вечеряхме там, а после ходихме в бар "Лотус" на телевизията. Там пийнахме и потанцувахме заедно с някаква компания на Батето и към дванайсет и половина бяхме пред хотела. Митко ме остави пред входа, аз постоях малко вътре и видях, че бай Любо го следва от отсрещната страна.

Бъчваров: По посока на "Раковска" ли?

Елена: Да.

Бъчваров: А да знаеш какво може да са правили в квартал "Лозенец", където бе застрелян бай Любо?

Елена: Това не е ли близо до хотела на Митко?

Бъчваров: Не съвсем, но посоката е същата. А ти к`во прави после?

Елена: Спах. А сутринта видях заглавията на вестниците по будките и прочетох това, което трябваше. После хванах такси на "Витошка" и дойдох да си взема сака. Вчера забелязах, че е таршувано в стаята и още тогава запазих тоя хамбар, за да се преместя. Нанесох се и се обадих на Буров в кантората.

Бъчваров: Стаята ти в хотел "България" е била тарашена, тъй ли?

Елена: Йес, сър, докато съм била при вас в кантората (Отдава шегаджийски чест на гола глава.). Нямаше да ти го казвам...

Бъчваров: За да не задавам тъпи въпроси ли?

Елена кимва и го гледа с насмешка.

Бъчваров: Нямам проблеми с юнашкото доверие, само че трудно ще помогна, като не знам за що иде реч. Примерно що за птица е тоя Митко Мачканов.

Елена: Запознахме се в Дубай (Говори тихо, загледана в портрета на Тодор Жовков, окачен зад огромното бюро.). Миналата седмица пристигнахме оттам. Беше обещал да ми помогне, но ме измами.

Бъчваров: Как?

Елена поклаща глава. Бъчваров въздъхва.

Бъчваров: Добре де, защо трябваше да го следим?

Елена: За да си изясня докъде е стигнала работата. Не ми каза дори в кой хотел е. Исках да знам какви ги суче, с кой се среща... Чат ли си?

Бъчваров: Той ли уби бай Любо?

Елена: Естествено!

Бъчваров: В кобура му бе намерен "Валтер", а бай Любо е застрелян с друг пищов.

Елена: В джоба на палтото винаги имаше друг.

Бъчваров: Виждала ли си го?

Елена: Естествено.

Бъчваров(През смях.): Що са му толкоз шишанета? Да не е хайдутин тоя синковец.

Елена: Такъв му беше занаята... В Дубай разправяха, че бил бодигард на някакъв тарикат. После същият зачезнал. Говореше се, че Митко има пръст в тая работа, но аз и хабер си нямам. Непрекъснато бе въоръжен и лепеше портативни аларми на вратите, за да не го изненада някой.

Бъчваров (Смее се.): С хубаво пиленце си се обзавела, няма що...

Елена: Само такъв тип ми вършеше работа... Е, ако си бе удържал на думата.

Бъчваров: Ако баба ми бе мъжка, нали знаеш продължението... Докъде си нагазила в лайната?

Елена: Чак до гуша! И съм се омазала, та смърди чак до гарата...

Бъчваров: Има ли опасност от кьотек?

Елена: Няма да се правя на юнакиня, но по-гадно от смърт нема...

Бъчваров: Те така, значи.

Елена: Това е положението браточка. Освен ако... не ми помогнете.

Бъчваров (Поглежда към стенния часовник.): Не съм мистър Сенко, не мога да правя фокуси! Времето тече, а ти нищо не ми даваш, на което да стъпя. Кой утрепа Мачканов?

Елена се протяга и й изпъкват гърдите.

Елена: Един господ знае. Хабер си нямам.

Бъчваров: Негови или твои хора?

Елена: Знам ли. По-добре негови, страхувам се, че... не знам.

Бъчваров: Как щеше да ти помага? Защо го домъкна чак от Дубай.

Елена мълчи и гледа твърдоглаво. Бъчваров става и пъхва палци в джобчета на жилетката си и я гледа подигравателно.

Бъчваров: Ай сиктир, бре моме, що прайш бачо си Пейо на гламава маймуна. Не загрявам с дъртата си глава що щеш от мен. Как да ти помогна, бе магарице недна. Имаш ли си на представа чий го крепиш тука?

Тя се хили нагло. Бъчваров се изсмива мръснишки и тръгва към вратата.

Елена: Нали не си тръгнал към полицията?

Бъчваров: Аз ли? Те от пет сабале ме рендосват по истимарски. К`ва беля си навлякох на кратуната, че ги правя на маймуни, като те крия. И то защо? Да спасявам голия гъз на сладураната на Буров, да го тура на леля му. Тая нема да стане. Дигам гълъбите (Нахлупва си шапката.). Ариведерчи, Рома... Да ходя в полицията. Те сами ще дойдат. А ти се оправяй, как си знайш!

Тя става от канапето и застава пред него леко разкрачена.

Елена: Добре, благодаря за търпението. Направихте к`во можахте. Явно работата е засрана до край (Подава му ръка за сбогуване.). Все пак благодаря.

Бъчваров се засмива.

Бъчваров: Колко мангизи ти останаха?

Елена: Около пет бинки.

Бъчваров: Давай ги!

Тя се поколебава, но го гледа усмихнато. Отива и отваря гардероба. Рови в сака. Бави се малко повечко от необходимото. После се обръща и доближава. Подава четири пачки с бандерол. Той ги поема с отворена длан като кантар. Тук са само четири бинки.

Елена: Оставих си малко...

Бъчваров: Трябват още.

Елена: Нямам.

Бъчваров: Все ще намериш нещо за залагане.

Елена: Имам синджири, пръстени и гривна.

Бъчваров: Ще требе да ги заложиш.

Премества пачките в лявата ръка и протяга дясната с апашки жест. Тя го гледа подигравателно. После бавно бърка в деколтето и вади още една пачка и му я подава. Той прибира пачките по джобовете си.

Бъчваров: Сега изчезвам. Вдигаш слушалката на третото позвъняване. Чао!

Прави кръгом и излиза.

Затъмнение.

 

 

© Виктор Топлийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.02.2011, № 2 (135)