|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЪБУЖДАНЕВиктор Бочев Беше по времето, когато светът изглеждаше лишен от цветовете си и мръсно-сивата реалност заплашваше да залее всичко наоколо, дори и самия него. Точно тогава, малко преди и последната част от мислите му и съществото му да загубят онази искрица, придаваща цвят на нещата, той се събуди. Колкото и неприятен да беше сънят, събуждането се оказа още по-мъчително. То не стана изведнъж, а приличаше дълго време по-скоро на полусънното трескаво състояние на тежко болен с висока температура. Реалността се размаза напълно, все едно някой беше изстискал върху лист хартия темперните си боички, а после, без да иска, беше седнал върху това произведение на изкуството, преди да е застинало в своя монументален вид. В това размазано петно се появяваха форми, които имаха свойството бързо да се променят или даже да изчезват. От бързата смяна му се виеше свят. Повърна. Петното от размазаните боички бавно застина. Той се вгледа в него и тогава разбра, че всъщност не в петното са се променяли несъществуващи фигури, а той самият трескаво е търсил позната структура в хаоса, за да запази себе си или поне това, което преди мислеше, че е. Сега вече нямаше какво да се пази. От всичките обвивки на предишното АЗ не беше останало нищо. И въпреки това той откри същността си. Тя бе толкова изначална, че никой и нищо не можеше да му я отнеме. Той беше този, който подреждаше хаоса и по този начин създаваше себе си! Съсредоточи се отново върху петното и то се раздвижи, само че е трудно да опиша какво се появи, защото новите правила още нямаха собствени имена...
© Виктор Бочев |