|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МЕТАМОРФОЗАВиктор Бочев Винаги съм вярвал, че ние, хората, сме част от едно цяло, че колкото и да се различаваме на външен вид, по вяра и по разбирания, сме като пръстите на една ръка. Ето защо човек трябва да проявява разбиране към всеки, в края на краищата нали сме едно и също. Да, обаче така беше до днес. Докато не срещнах това подобие на човек, гледащо ме с пронизващите си очи, сякаш вече ме е набелязало като поредната си жертва. Още виждам в очите му часовника, отброяващ минутите и секундите, които ми остават, преди да ме погълне. Познавате ли чувството на предстояща метаморфоза? Разбира се, че не. Откъде накъде, да не сте пеперуда. Вие можете обаче да си представите какво чувство изпитва гъсеницата, разбирайки, че земният й път на гъсеница приключва. Единственото, което със сигурност знае, е, че после гъсеница няма да има. Някои казват, че гъсениците се превръщали в пеперуди, да, ама собственият опит още не го е показал. По същия начин други твърдят, че хората се прераждали. А бе, теории много, ама ще ли ти се да експериментираш? Хей, това си е чист страх от смъртта! - ще кажат някои от вас. Грешка! Това е страх от метаморфозата, защото онова, което се погълне, излиза после под друга форма... - Какво си се зазяпал в това огледало? – прекъсна мислите жена ми и слава Богу. Още утре ще наредя да изнесат всички огледала от дома ми.
© Виктор Бочев |