|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАВРЪЩАНЕ не ме е страх от смъртта голямото завръщане във себе си не мога винаги дете на някого да бъда все трябва без теб да изляза на открито познавам този жест на бог да ме повика когато ме преброяват във играта и устата ми е пълна със черници когато глухарчета отглеждам разбирам че съм цяла в стиховете мога да разлиствам въздуха със пръсти понякога премествам погледа си много бавно за да видя планината никога не е на своето място каквото и зад онзи хълм да има като къпина неузряла ще трябва през светлината да премина останалото знае само мрака
© Веска Гювийска |