|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РИБАТА ХРИСТОВА оная студ която иде като псалм в който бог говори със самия себе хиляди години закони пише извън закона доливам чай във чашата но не усещам вкус гледам през прозореца там няма нищо за което да се хвана във пейзажа когато болката започне отново да ме сгорещява като преизподня не знам какво да правя с рибата христова пускам я обратно във реката да отплава не знам дали да ида в Каана където женихът на света танцува а тълпата чака милостиня нито какво да правя със парите които от Юда взех назаем преди да се обеси навярно ще построя ракета за да може Господ да си тръгне той обича да си тръгва и се връща без причина със скоростта на светлината и ще ида някъде където има панагири за да прося милостиня
© Веска Гювийска |