|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИТВАРЯНЕ Оная рокля с презрамки, макар че не можем да предвидим лятото докрай, с шапка между световете. С внезапно тръгване на лястовиците, сякаш напускат кораб. С маслинови горички на мъглата и сгъстяване на времето в дюлята, преди да капне. С прелистване на дъждовете по верандата и тишината мокра на охлюва в следата. С пране, забравено върху простора, което мята се, като удавник. С гласове, които припряно стълбите изкачват, и врати, които за никъде не водят. Преди да се изгубим в тъмнината на окото (тъмнината винаги е лична), децата хукват да върнат слънцето обратно, жените прозорците притварят и ето, вече някой зъзне, сякаш лятото напуснал.
© Веска Гювийска Други публикации: |