|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИЛИВ НА НЕЖНОСТ онова бъбрене във влака с непознати хора в прилив на нежност се иска много малко да повикаш океана и после се отдръпнеш като камък в гледката искам да изтрия лавандулата в дъжда сътворението всеки ден на светлината искам да изтрия всичко което мога да докосна гладко като бог в съзнанието няма нещо което да не съм била в чувствата съм една и съща със сандали и звънче на път към Фуджияма понякога си мисля че е било непразно пътуването до края на света в една и съща гледка
© Веска Гювийска |