Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НА ПОЕТЕСА ЩЕ МИ СЕ ПРАВИШ, А?

web

В центъра по хемодиализа на градчето имаше три машини за чукане на очукани от живота хора. Най-добре чукаше средната машина. Докато чукаше, кръвта рисуваше вишни по белите чаршафи, по белите мокети, по белите тапети. В такива мигове на чукане зяпах в тавана, докато главата ми не се превърнеше в пневматичен чук. На поетеса ще ми се правиш, а, викаше средната машина и ми показваше среден чук. Сега ще те пречукам, за да знаеш как се зяпа в тавана. На чехълче ще те превърна, и без това, си ми под чехъла, че и под микроскоп не можеш да се видиш. Без кости, мускули и нерви. Без мозък, че кога ли си го имала? Аз съм чехълче, под чехъл, повтарям си, без кости, мускули и нерви. Без мозък, че кога ли съм го имала. Само кълбо напред, кълбо назад в гетата на чаршафи. Докато събуя чехлите и обуя гетри, и без това цял живот обитавам гетата на чаршафи, и оставя мръсни отпечатъци по белите чаршафи, по белите мокети, по белите тапети. Та и санитарката, дето всеки път ми вика: "Пак си оцапала чаршафа", не може да се сети как съм нацвъкала с вишни и тавана - пиктограма на сърце, отвсякъде очукано, дето още чука.

 

 

© Веска Гювийска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.12.2012, № 12 (157)