|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НИВА Лежим в болницата със жената вечно е кахърна за разсада кое време стана ми вика от леглото и пуска резенче лимон във чая и кой сега разсада ще наглежда звъни на всичките съседи тръгнал ли е арпаджика набол ли е домата внимателно чаршафите приглажда сякаш ще засажда кукуруза с Монтесума отдавна подозирам връзката на българина с ацтеките във резервата усещам как картофите напипва във пръстта като бучка във гърдата и бърза делницата да прекопае преди слънцето зад хълма да се е скрило зайди зайди ясно слънце помрачи се докъдето погледът ти стига е зелена нива и смъртта във нея.
© Веска Гювийска |