|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КУКЛА Преди да те познавам не сещах страх предполагам затова си моят Господ бях тръгнала да прекося реката в нея няма бряг всъщност липсва и река навярно се е изгубила в паметта тя вечно се преражда ще трябва да се върна с хвърчило в ръка представа нямам какво ще правя във смъртта като смърт еднообразна ще трябва да почака поне до сутринта червилото да сложа знак че съм била жена или мимът на света не мога да се примиря единствено с детето все нещо търси из всемира за игра господ е куклата която казва не и да.
© Веска Гювийска |