|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГРАНИЦА Ударите на сърцето не се повтарят, брои остатъка от пътя, всеки път започва отначало, затова земята стои на място. По водата ходят единствено децата и Господ, който се отдалечава в маранята, тръгнал да наглежда своето паство, което гълъби лови със примка, за да може Той отново Гълъба да пуска. Господ обича свободата стига да съвпада с неговите интереси. Господ обича да говори за изкуство и е готов да ти отстъпи мястото на кръста - кръстът е липса на посока. Познавам белезите от мастило по ръцете, те не се изтриват лесно, ученичеството на света не свършва, презрението към Артиста. Знам колко тънък е ледът, по който стъпвам с букви, едно подхлъзване и си вече другаде. Границата между световете е незначителна, граница между времената няма. Каквото се е случвало веднъж, се случва винаги във стиховете, Словото проговаря само ако е било отхвърлено.
© Веска Гювийска |