|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕСТЕСТВОТО НА НЕЩАТА Съдба, която се изпълва, дори когато не си готов за нея. Езикът, който тегли слънцето по хълма на небцето, а после в гърлото засяда като буца. Къщата, която пропуква нощем, когато въздиша мама. Новите обувки на детето и снегът под тях, който скърца като захар. Събуждането в неделя сутрин, като в стих на Колридж. Твоето "не", което е "не" във всички възможни светове, в невъзможния е всичко друго. Атомът разбит на части в паметта и естеството на нещата да бъдат винаги прозрачни. Трудно е да се сбогуваш с времената, в които бил си вечност.
© Веска Гювийска Други публикации: |