|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЧЕРЕШОВО ВРЕМЕ Щом зазрееше черешата, идваше ваканцията и духовата музика на врабчетата. Ние, хлапетата, кацахме на дървото, сякаш там се бяхме родили, докато черешовото топче на времето ни спешеше до един на земята. Най-умният казваше, че това е нормално явление за всяко спешаване и се нарича гравитация. Друг, ударил коляно, подаваше буза, защото така прави Христос, когато нас ни боли повече, него го боли по-малко. Трети, разперваше вятърната мелница на ръцете и се бореше с ветровете в себе си. Ала ветровете затова са ветрове, защото ни отвеждат по-далече, отколкото можем да стигнем. Останалите стояха на място и казваха, че хвърчат, защото всички хвърчащи хора изглеждат неподвижни. Оттогава черешата раждаше само черешова задушница.
© Веска Гювийска |