 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АЗ И БОРХЕС
Онова лято, когато смъртта хвърли безцелно стрелата си на двора и уцели баща ми право в сърцето, умря завинаги у мен Борхес, който знаеше отговора на всички въпроси. И пустинята дойде за мен, без да се променя времето в народните песни - солени менци и стомни от пръст, протяжен глас на дудук. Под небцето само вятърът е направил подслон, аз съм беззвучна съгласна, която няма спомени за език. Чакам Борхес да върне моя мъртъв баща, за да има смисъл загадката, наречена смърт.
© Веска Гювийска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.09.2010, № 9 (130)