|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АГНЕЦЪТ От непосилна болка ни спасява или любовта или омразата бях тръгнала да изгоря за тебе като плевня до последна сламка и добитъка на двора ще остане гладен цяла зима когато тревата избие като пасха ще се появи агнец със свещи върху рогцата и бог ще ме отлъчи за да помня че еднакво сучем от вимето на светлиата само мракът ни намира поотделно каквото и да криеш във ръката знам че се случва мигновено главата свеждам и се давя във всичко което е било червено каймака на червило ягодовите поляни в които съм била вълчица не ми е жал за нищо което може с кръв да се запише ризата ти още е снежнобяла от прането.
© Веска Гювийска |