С ПРИЧЕСКИ НА ПИНИИ

web

От скромността на Сан Клементе, с прически на пинии,
излизат монасите.
Фонтанът изгрява върху гроба на Кирил.
С грубите одежди на самообричането,
монасите минават под светлото на стенописите,
където лъвове разкъсват вярващи.
От сенките на кестена, пред входа,
на хвърлей само диша Колизеят.
Днес в 6 следобед слънцето се моли.
Расата с възлите, като камбани, ще пеят утре
бим-бам-бум.

Сега и тук разбирам
какво е да се посветиш на буквите до края.
Сега и тук се уча
какво е да се обречеш на вярата след края,

дори с прическа, малко старомодна,
и тръгнала към небесата
с изрядността на римска пиния.

© Васил Славов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.09.2012, № 9 (154)