НА ЖЕНА МИ

web

Kъде да кацне тихо любовта ми,
безпойна, недокосната молитва,
загубена в безмълвието на деня,
обрулена от вятъра, политнала.

И как очите ти с крило да галя,
когато тъмнотъжни са зениците.
А как летяхме в слънчевия огън
и как до пепел, мила, се обичахме.

Изгря в живота ми от лилия и пяна,
избухна залезът в заря от пръски и
помня как изтръпна младостта ми
и сведе дух пред силата на кръста.

Днес само твоята солена святост
сърцето ми без стон ще приласкае
тъй както слънцето над гроба пада
и после вдига мъртвия към рая.

Вземи от мен душата ми, перцето,
и нека да съм само лъх до теб.
А за човешките вини - прости ми.
Не мога, мила, повече да съм човек.

© Васил Славов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.09.2012, № 9 (154)