КАКВОТО БЕШЕ - БЕШЕ

web

на баща ми

Това ли беше всичко, което ме научи,
да беля тежко зъб, да ръфам като куче,

да гоня с поглед облак и лайкучка да стривам
денят когато тръгне към мъртво да отива,

с две шепи да държа изпуснатото вчера
и самотата само да мога да измеря,

а в бъдното да търся все миналите дни
и този свят да гледам през твоите очи.

Не бяха тежки думи, стрели на тетивата,
пробили плът и дух, висящи по душата,

пречупени от битки, повехнали наскоро,
и вдигнали рояци, и литнали отново.

Какво ли още искам от тленната ти прах,
да ме приемеш днес такъв какъвто бях,

да чуя топла дума, но думите умряха
и срути се гнездото под бащината стряха.

Защо ли не можахме с добро да се простим,
към нас като погледна - все пушeци и дим.

Каквото беше - беше в житейския ни път,
да видим как ще бъде след срещата отвъд.

© Васил Славов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.12.2011, № 12 (145)