Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГОЛГОТА

web

Защо се връщат мислите ми там,
дали защото остарях, не знам,

дали защото, сам сред ветровете,
не срещнах и не разговарях с Боговете,

дали защото тез юмруци тежки
отпуснаха се с болките човешки

или защото с възрастта пооглупях
и в това, което правих, не успях.

Отърках крак по просеките на света,
но нищо не премери снагата си с града,

където, спомням си, прошарват се мъжете
на Средиземноморието с цветовете,

където майката превежда на детето
повелята изконна на небето,

и Витоша в сумрака побелява
и сянката ? в хоризонта се обляга,

където детството повдигна ни на пръсти
и в купола си златен ни покръсти.

Ще се завърна тихо там,
защото родният ми град е моят храм,

при позабравените думи на езика,
на който само мисълта ми стиховете сплита,

за среща равна с тези с равна кръв,
където няма нито сетен, нито пръв,

до урните накацали върху невидим път,
където спи прахът на мойта плът.

А днес в усилната борба за хляба,
духът ми мускула си стяга,

ръката ми като къртичината се издува,
че време е отново да пътувам.

А за могъщото поле, което се смили
и мене и семейството ми приюти

ще пазя с обич мисъл, вкус и цвят,
когато почне да тънее силният му бряг.

Защото времето подсказа и казвам си урока,
началото и краят са родната Голгота.

 

 

© Васил Славов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.08.2011, № 8 (141)

Други публикации:
Васил Славов. Американа. София: Труд, 2010.