ГОЛГОТА

web

Защо се връщат мислите ми там,
дали защото остарях, не знам,

дали защото, сам сред ветровете,
не срещнах и не разговарях с Боговете,

дали защото тез юмруци тежки
отпуснаха се с болките човешки

или защото с възрастта пооглупях
и в това, което правих, не успях.

Отърках крак по просеките на света,
но нищо не премери снагата си с града,

където, спомням си, прошарват се мъжете
на Средиземноморието с цветовете,

където майката превежда на детето
повелята изконна на небето,

и Витоша в сумрака побелява
и сянката ? в хоризонта се обляга,

където детството повдигна ни на пръсти
и в купола си златен ни покръсти.

Ще се завърна тихо там,
защото родният ми град е моят храм,

при позабравените думи на езика,
на който само мисълта ми стиховете сплита,

за среща равна с тези с равна кръв,
където няма нито сетен, нито пръв,

до урните накацали върху невидим път,
където спи прахът на мойта плът.

А днес в усилната борба за хляба,
духът ми мускула си стяга,

ръката ми като къртичината се издува,
че време е отново да пътувам.

А за могъщото поле, което се смили
и мене и семейството ми приюти

ще пазя с обич мисъл, вкус и цвят,
когато почне да тънее силният му бряг.

Защото времето подсказа и казвам си урока,
началото и краят са родната Голгота.

© Васил Славов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.08.2011, № 8 (141)

Други публикации:
Васил Славов. Американа. София: Труд, 2010.